— В мелницата са — тихо каза Пит.
Нямаше повече време за губене. Съвместната атака на Холис и Дилинджър щеше да започне всеки момент. Те бяха подминали наполовина столовата, когато вратата се отвори внезапно и сноп светлина проряза пелената от дъжд, като освети краката им до колената. Те замръзнаха, оръжията им бяха в положение готови за стрелба.
В рамката на вратата се появи силует на мъж, осветен от светлината вътре в помещението. Той прекрачи за малко прага и изхвърли няколко хапки от една чиния на земята. След това се обърна и затвори вратата. Секунди след това, Пит и останалите залепиха гръб към стената на мелницата за руда.
Пит се обърна и завря устата си в ухото на Финдли.
— Можем ли да се вмъкнем вътре?
— В стената има отвори, през които минават транспортните ленти, които носят изкопаната руда към мелницата и след това връщат смляната маса към товарните вагони. Единственият проблем е, че те са доста високо над главите ни.
— Някакви по-ниски врати?
— Голямата врата за вкарване на оборудването — отвърна Финдли с шепот, тих като този на Пит — и главният вход. Ако правилно си спомням, има също така и стълба, която води към един страничен офис.
— Без съмнение заключена — мрачно каза Джордино.
— Умна мисъл — съгласи се Пит. — Окей, ще минем през главния вход. Никой вътре не очаква, че може да им дойдат на гости напълно непознати хора. Влизаме съвсем спокойно и се държим естествено, сякаш сме оттук. Без изненадващи ходове. Просто трима от техните приятелчета, които се връщат от столовата.
— Обзалагам се, че вратата скърца — измърмори Джордино.
Без да бързат, те завиха зад ъгъла на мелницата за руда и влязоха безпрепятствено през една висока очукана врата, която се завъртя безшумно на пантите си.
— Проклятие — прошепна Джордино със стиснати зъби.
Вътрешността на сградата бе огромна. Не можеше да бъде другояче. В средата й се бе разположила като огромен октопод една гигантска машина с пипала от транспортни ленти, маркучи за вода и електрически проводници. Трошачката за руда се състоеше от масивен хоризонтален цилиндър, съдържащ няколко стоманени топки с различни размери, които разпрашаваха рудата.
Покрай една от стените бяха разположени огромни флотационни резервоари, в които отиваше суспензията след разтрошаването. Над масивното съоръжение се пресичаха няколко обслужващи мостчета от метална конструкция, до които се стигаше по вертикални стълби. От перилата на едно от мостчетата висеше кабел с няколко лампи, които се захранваха от портативен генератор, чийто двигател боботеше в един ъгъл.
Пит бе сгрешил в преценката си. Той бе предположил, че има поне два или дори три хеликоптера, които да евакуират похитителите, а се оказа, че има само един. Това бе Уестлънд Командо, голям и стар, но надежден британски хеликоптер, предназначен за транспортиране на пехота и тилова поддръжка. Той можеше да носи тридесет или повече пътника, ако те бяха добре натъпкани. Върху една висока ремонтна площадка стояха двама души в обикновена бойна униформа. Те бяха свалили един страничен панел и се взираха в оставения от него отвор досами двигателя. Погълнати от работата си, те не обърнаха внимание на твърде подранилите посетители.
Бавно, предпазливо, Пит пристъпяше навътре в голямата зала на мелницата. Вдясно от него бе Финдли, Джордино покриваше левия фланг, а Гън ги следваше отзад. Дори и сега двамата членове на екипажа на хеликоптера не извърнаха глава от работата си. Едва сега Пит забеляза един небрежен часови, седнал с гръб към вратата върху една обърната кутия зад опорната греда.
Пит направи жест към Джордино и Финдли да заобиколят хеликоптера, като се движат в сянката му, и да потърсят други похитители. Часовият, почувствал полъха на студен въздух от отварянето и затварянето на вратата, се полуобърна, за да види кой е влязъл в сградата.
Пит тръгна бавно към часовия, който бе облечен в черна бойна униформа и носеше скиорска маска на главата си. Пит бе само на два метра от него, когато се усмихна и вдигна ръка като за поздрав.
Пазачът му хвърли един въпросителен поглед и каза нещо на арабски.
Пит сви приятелски рамене и избръщолеви нещо в отговор, който се загуби в шума от двигателя на генератора.
Тогава погледът на часовия попадна върху стария автомат „Томпсън“. Двете секунди между учудването до тревогата, последвани от физическа реакция, му костваха скъпо. Преди да може да извади оръжието си и да отскочи встрани, Пит стовари приклада на томпсъна върху черепа му под скиорската маска.