Той горещо се молеше водолазният отряд да не чака, за да не измръзне до смърт във водата под корпуса на „Лейди Фламбъро“. На няколко пъти се опита да се свържи с Холис и да уведоми полковника за закъснението си, но не получи никакъв отговор. Първите отблясъци на изгряващата зора започнаха да се виждат на небосклона зад него, като разкриваха повърхността на ледника. Огромната пустош караше човешкото съзнание да изтръпне, поразено от ужасяващата самота. Той вече виждаше слабите утринни проблясъци на фиорда — и изведнъж разбра защо не бяха успели да установят връзка до този момент.
Сега Холис виждаше ясно кораба, без да използва инфрачервения оптически прибор. Ако някой от похитителите с по-остър поглед бе погледнал в правилната посока, той щеше да съзре черните надуваеми лодки, чиито контури бяха очертани на фона на тъмносивата вода. Холис почти не смееше да диша, когато разстоянието до кораба започна бързо да се скъсява.
Надявайки се на чудо, Холис до последния момент не спираше опитите си да влезе във връзка с Дилинджър.
— Акула вика Сокол, моля отговорете.
Тъкмо се канеше да направи поредния си, стотен опит, когато гласът на Дилинджър внезапно прогърмя от слушалката.
— Тук е Сокол, слушам ви.
— Закъсняхте! — тихо изсъска Холис. — Защо не отговаряхте на моите сигнали?
— Едва сега влязохме в обхвата. Нямахме пряка хоризонтална връзка с вас. Нашите сигнали не можеха да проникнат през ледената стена.
— Заехте ли позиция?
— Съвсем не — отвърна без заобикалки Дилинджър. — Попаднахме в деликатна ситуация, чието разрешаване ще ни отнеме известно време.
— На какво казваш „деликатна ситуация“?
— Низ експлозиви в един леден процеп зад челната стена на ледника, натъпкани догоре с взрив, които чакат само нечий радиосигнал, за да експлодират.
— Колко време ще ви е нужно, за да ги обезвредите?
— Може да ни отнеме един час само да открием всичките.
— Имате пет минути — каза бързо Холис. — Не можем да чакаме повече, тъй като в противен случай ще бъдем мъртви.
— Всички ще бъдем мъртви, ако зарядите експлодират и стената на ледника се сгромоляса върху кораба.
— Да се надяваме, че факторът изненада ще попречи на терористите да ги взривят. Побързайте. Могат да открият лодките ми всеки момент.
— Почти мога да различа сенките ви от мястото ми на ръба на ледника.
— Твоята група напада първа — заповяда Холис. — Без пълна тъмнина, която да прикрие качването ни по корпуса на кораба, ние силно се нуждаем от това тяхното внимание да бъде отвлечено в друга посока.
— Ще се срещнем на палубата за слънчеви бани на коктейл — каза Дилинджър.
— Аз черпя — отвърна Холис, чийто дух внезапно се бе оживил от предстоящата акция. — Успех.
Ибн го видя.
Той стоеше на стария пристан за товарене на руда заедно с Амар, четиримата им заложника и двадесет души от бандата на египетските похитители. Той се взря през бинокъла си и видя фигурите, облечени от главата до петите в черни униформи, спрели за момент на ръба на ледника. Той наблюдаваше как те се спускаха надолу по въжета, разрязваха пластмасовото фолио, за да си проправят път и изчезваха във вътрешността.
Той леко наведе надолу бинокъла и го фокусира в мъжете в лодките, които бяха струпани една до друга под корпуса. Той забеляза как те изстреляха абордажни куки от малки харпунообразни устройства и след това се качиха по закачените въжета до нивото на главната палуба.
— Кои са тези? — попита Амар, който стоеше до него и също така гледаше през бинокъл.
— Не мога да кажа, Сюлейман Азис. Те изглежда са някаква елитна бойна част. Не чувам никакъв шум от изстрели, оръжията им трябва да имат мощни заглушители. Операцията им по атакуването на кораба бе изключително ефективна.
— Прекалено ефективна за паплач, която Язид или Топилцин биха могли да съберат за толкова кратко време.
— Смятам, че те може да са отряд от американските Сили за специални операции.
Амар кимна, озарен от просветляващото небе.
— Може да си прав, но как, в името на Аллаха, те са успели да ни открият толкова бързо?