— Добре си се дегизирал, Сюлейман. Не бих те познал — каза Ибн, мургав мъж с гъста и къдрава, черна като абанос коса.
— Натоварихте ли оборудването? — попита Амар.
— Всичко е прибрано. Успя ли да изпълниш задачата?
— Малка грешка в изчисленията. Самолетът успя някак си да прелети над хребета. Аллах е отредил на мис Камил още няколко минути живот.
— Ахмад Язид няма да остане доволен.
— Камил ще умре, както е планирано — уверено заяви Амар. — Погрижил съм се за всичко.
— Самолетът все още продължава да лети.
— Дори и Аллах не може да го задържи безкрайно дълго във въздуха.
— Ти се провали — обади се нов глас.
Амар се обърна и изгледа вечно намръщения Мухамад Исмаил. Кръглото лице на египтянина представляваше странна смесица от злоба и детинска наивност. Малките му блестящи черни очи гледаха злостно над гъстите мустаци, но им липсваше силата да пронизват събеседника. Безсмислено перчене, показна твърдост, единственото, за което го биваше, беше да натиска спусъка.
Амар нямаше думата, когато Исмаил бе определен да работи с него. Този молла от никому неизвестно селце му беше натрапен от Ахмад Язид. Водачът на ислямистите скъпеше доверието си и удостояваше с него само онези, за които смяташе, че имат висок боен дух и се придържат към традициите, налагани от вековните догми на исляма. За Язид непоколебимите религиозни убеждения значеха повече от способностите и професионализма.
Амар заявяваше открито, че изповядва истинската вяра, но Язид се отнасяше недоверчиво към него. Навикът на убиеца да говори на ислямските водачи като на равни нему смъртни дразнеше Язид. Той настояваше Амар да изпълнява смъртоносните си мисии под зоркото око на Исмаил.
Амар беше приел своя цербер безропотно. Той владееше майсторски изкуството на заблудата. Бързо успя да сведе ролята на Исмаил до тази на един наивник, когото използваше, за да получава от него информация за свои цели.
Но глупостта на арабите беше източник на постоянно раздразнение за Амар. За тях безпристрастното, аналитично мислене беше нещо свръх техните възможности. Той поклати уморено глава и се зае да обяснява на Исмаил.
— Възможно е да се случат неща, които не зависят от нас — възходящо въздушно течение, повреда в автоматичния пилот или висотомерите, внезапна промяна на посоката на вятъра. Стотици най-различни променливи, които биха отклонили самолета от сблъсъка с върха. Но аз съм взел предвид всички вероятности. Задал съм на автоматичния пилот курс към полюса. Самолетът може да остане във въздуха не повече от деветдесет минути.
— А ако труповете в пилотската кабина бъдат открити и някой от пътниците може да пилотира самолет? — продължаваше да упорства Исмаил.
— Досиетата на всички пътуващи със самолета бяха внимателно проучени. В нито едно не се посочваше, че са налице умения за управление на самолет. Освен това аз разбих всички навигационни прибори и радио съоръжения. Всички опити самолетът да бъде управляван ще се окажат безуспешни. Липсва компас, няма ориентири за посока. Хала Камил и нейните приятелчета от ООН ще изчезнат завинаги в студените води на Арктическо море.
— И няма никаква надежда да оцелеят? — попита Исмаил.
— Никаква — отговори Амар, без да се поколебае. — Абсолютно никаква.
5
Дърк Пит се отпусна във въртящия стол и протегна крака, докато метър осемдесет и осем сантиметровото му тяло зае почти хоризонтално положение. След това се прозя и прокара ръце през гъстата си и къдрава черна коса.
Пит беше жилест мъж със стегнати мускули, в отлична физическа форма за човек, който не пробягва по десет мили всеки ден и не смята изтощителните усилия и пролятата пот по време на тренировки по културизъм за божествено ободрително питие срещу старостта. Кожата на лицето му беше загоряла и обветрена като на човек, свикнал да прекарва времето си на открито и който предпочита слънчевата светлина пред флуоресцентното осветление на някоя канцелария. Неговите тъмнозелени, с мек блясък очи излъчваха странна смесица от топлота и жестокост, а устните му изглеждаха вечно разтегнати от дружелюбна усмивка.
Той беше представителен мъж, който се чувстваше съвсем естествено сред богатите и силните на деня, но предпочиташе компанията на мъже и жени, които изпразваха до дъно чашите си с неразредено питие и не се бояха да изцапат ръцете си.