Те се приземиха тичешком, препънаха се и се хлъзнаха, но все пак успяха по някакъв начин да се задържат на крака. Не загубиха и миг в колебание, нито пък се спряха да си поемат дъх. Вместо това те затичаха успоредно с влака и стигнаха до подножието на стълбите, водещи към мелницата. След това побягнаха нагоре по тях, докато и двамата не се подхлъзнаха и препънаха в прага, за да се сгромолясат накрая върху пода вътре в сградата.
Първото нещо, което видя Пит, бе Джордино, който стоеше над него и равнодушно държеше картечницата си с цевта нагоре.
— Виждал съм как ви изритват от не една долнопробна кръчма — каза Джордино със суров глас, — но за първи път ви виждам изхвърлени от влак.
— Не е кой знае каква загуба — каза Пит, като се изправи на крака. — Там нямаше първокласен вагон.
— Кой стреля? Вие или те?
— Ние.
— Имаме ли си вече компания по петите?
— Като полудели стършели, чието гнездо е било опустошено — отвърна Пит. — Нямаме много време, за да се приготвим за обсада.
— Добре ще е да внимават къде се целят, иначе хеликоптерът им може да пострада.
— Преимущество, което ще използваме максимално.
Финдли бе привършил със завързването на пазачите и на двамата механика в средата на пода и се изправи.
— Къде ще ги искате?
— Там са в безопасност, както и на което и да е друго място на пода — отвърна Пит. Той огледа бързо просторната вътрешност на сградата, в чийто център бе разположена мелницата за руда. — Ал, ти и Финдли съберете каквото можете от оборудването и мебелировката и превърнете мелницата в крепост. Руди и аз ще се опитаме да ги забавим, колкото можем.
— Крепост вътре в друга крепост — каза Финдли.
— За да се защитава сграда с подобни размери, са необходими двадесет души — обясни Пит. — Единствената надежда на похитителите да си възвърнат хеликоптера непокътнат, е да вдигнат във въздуха входната врата и да се нахвърлят вкупом върху нас. Ще се постараем да очистим колкото се може повече от тях през прозорците и след това ще се оттеглим в мелницата, последния рубеж на нашата отбрана.
— Сега мога само да съчувствам на Дейви Крокет при Аламо — простена Джордино.
Финдли и Джордино започнаха да укрепват огромната мелница, докато Пит и Гън заеха позиции до прозорците в срещуположните ъгли на сградата. Лъчите на слънцето вече се показваха над склоновете от другата страна на планината. От тъмнината не бе останало почти нищо.
Пит усети как една тревожна вълна премина през съзнанието му. Те можеха да осуетят бягството на арабите, които бързо обграждаха мелницата, но ако похитителите на кораба успееха да се изплъзнат от отрядите на Специалните сили и се втурнеха към мината, то тогава той и неговият жалък отряд щяха да бъдат победени.
Той погледна мрачно навън през прозореца към малкия локомотив, който с писък и пуфтене се носеше надолу по коловоза към последната си спирка, като набираше скорост с всеки оборот на въртящите се колела. Коминът бълваше искри и оставаше дълга опашка от дим, която се извиваше на една страна поради страничния вятър. Товарните вагони за руда тракаха и се блъскаха един в друг по тесния коловоз. С отдалечаването на влака острият писък на свирката стана приглушен и напомняше на тъжното ридание на обречена душа в ада.
57
Амар не можа да скрие шока и разочарованието си, които ясно проличаха по лицето му, когато научи, че предната стена на ледника няма намерение да пада. Той се извърна и погледна Ибн.
— Какво е станало? — попита той с глас, който издаваше растящия му гняв. — Трябваше да има серия от експлозии.
Лицето на Ибн бе каменно.
— Вие ме познавате добре, Сюлейман Азис. Аз не правя грешки. Експлозивите трябваше да се взривят. Явно отрядът командоси, които видяхме да се спускат от ледника върху кораба, са открили и обезвредили повечето от тях.
Амар погледна за миг небето над себе си, вдигна нагоре ръце и ги свали отново.
— Неведоми са пътищата, по които Аллах ни води — каза той философски. След това устните му бавно се разтегнаха в усмивка. — Ледникът все пак може да падне. В мига, в който нашият хеликоптер е вече във въздуха, ние можем да прелетим над него и да пуснем гранати в ледената пукнатина.
Ибн също се усмихна.
— Аллах не ни е изоставил — каза той с благоговение. — Не трябва да забравяме, че тук на брега ние сме в безопасност, докато на мексиканците им се падна да се бият с американците.