— Да, ти си прав, стари приятелю, ние сме задължени на Аллах за така навременното ни избавление. — Амар погледна кораба презрително. — Скоро ще узнаем дали боговете на ацтеките ще могат да защитят капитан Мачадо.
— Той беше едно пълно нищожество.
Внезапно Ибн млъкна и наостри уши, след което погледна нагоре по склона на планината.
— Пушечна стрелба откъм мината.
Амар се заслуша, но чу нещо друго — далечния писък на свирката на локомотива. Звукът не спираше и се усилваше с всеки изминат миг. След това той видя стълба дим и бе внезапно озадачен от стремителния бяг на влака, който се спускаше надолу по склона на планината и силно се накланяше на зигзагообразните завои. Накрая локомотивът загърмя по последния прав участък, водещ към пристана.
— Какво правят тези глупаци? — изпъшка Амар, като видя влакът да лети с гръмотевичен шум надолу по линията и чу свирката, която изпълваше ранната утрин с тънкия си и пронизителен писък.
Похитителите и техните заложници не бяха подготвени за невероятното зрелище, което представляваше връхлитащия върху им като побесняло чудовище влак. Те стояха вкаменени, невярващи, втрещени.
— Аллах да ни е на помощ! — произнесе с дрезгав глас един мъж.
— Спасявай се! — рязко изрече Ибн.
Той пръв се окопити и започна да вика на всички да се махнат от релсите. Хората му се втурнаха да бягат във всички посоки. Настана пълна суматоха. Точно в този момент товарните вагони, теглени от загубилия управление локомотив, чиито бутала бясно скачаха напред-назад в едно размазано движение, стъпиха на пристана.
Дървените колове и площадката потрепериха при внезапната атака. Последният вагон изскочи от релсите, но все още теглен от куплата си, бе повлечен по импрегнираните траверси подобно на ревящо, непослушно дете, хванато за ухото. Стоманените колела се удряха с все сила в релсите и пръскаха искри във всички посоки. Накрая машината стигна до края на коловоза и изхвърча от края на пристана.
За миг влакът бавно се изви под формата на дъга във въздуха, след което машината падна и потъна във фиорда. Като по чудо котелът не експлодира, когато нажежените му стени срещнаха ледената вода. Машината изчезна със силно съскане сред облаци пара. Последваха я вагоните за рула, които се стовариха един върху друг с остро стържене на измъчен метал.
Амар и Ибн се втурнаха към края на пристана и загледаха безпомощно парата и мехурчетата, които излизаха от водата.
— Телата на нашите хора висяха от кабината — каза Амар. — Видя ли ги?
— Да, Сюлейман Азис.
— Звукът от пушечната стрелба, която ти чу преди минута! — каза Амар, побелял от ярост. — Някой трябва да е нападнал нашите хора в мината. Все още има шанс да избягаме, ако побързаме да им помогнем, преди хеликоптерът да е повреден.
Амар се спря за малко, само за да даде нареждане на един от хората си да поведе ариергарда с пленниците. Той тръгна полубегом по коловоза на теснолинейката, следван в индийска нишка от своя отряд похитители.
В съзнанието на Амар се появи растящ страх и несигурност. Ако хеликоптерът беше унищожен, нямаше да могат по никакъв начин да избягат или да се скрият на този гол и безлюден остров. Американските Специални сили щяха да ги изловят един по един или щяха да ги оставят да загинат от студ или глад.
Амар бе изпълнен с решимост да оцелее, ако не за друго, то поне за да убие Язид и да намери сатаната, който бе съумял да го проследи до остров Санта Инес и да осуети неговия така добре съставен план.
Шумът на битката стана по-силен и отекваше надолу по планината. Той дишаше тежко от напрежението да бяга нагоре по склона, но стисна зъби и ускори крачката си.
Капитан Мачадо стоеше в кормилната рубка, когато чу и усети с тялото си приглушената детонация в ледника. Той застина за момент и се вслуша, но единственият звук бе тихото тиктакане на един голям часовник, който се навиваше един път на осем дни и се намираше над прозорчетата на мостика.
След това лицето му внезапно побледня. Това е ледникът, досети се той, който може всеки момент да се отцепи.
Мачадо забърза към радиорубката и завари един от неговите хора да гледа тъпо телетипния апарат.
Той вдигна безучастно поглед при влизането на Мачадо.
— Стори ми се, че чух експлозия.
В Мачадо започна да се надига съмнение.