— Виждал ли си радиста или водача на египтяните?
— Никой не съм виждал.
— Нито един арабин?
— Нито един през последния един час. — Операторът на радара направи пауза. — Не съм виждал никой от тях, след като излязох от трапезарията и застъпих дежурен. Те трябва да пазят пленниците и да обхождат външните палуби, тъй като това са задачите, за които те толкова глупаво предложиха услугите си.
Мачадо изучаваше замислено празния стол до радиото.
— Може би не са били толкова глупави.
Той пристъпи до извитата част на помещението пред румпела и погледна през тесните процепи за наблюдение в пластмасовото покривало, поставено непосредствено пред прозорчетата на мостика. Навън бе вече достатъчно светло, за да се види ясно предната част на кораба.
Очите му откриха няколко широки разкъсвания на покривалото. Твърде късно той видя въжетата, които се спускаха от върха на ледника и влизаха в тези отвори. Твърде късно той се обърна кръгом, за да подаде тревога по комуникационната система на кораба.
Той замръзна на мястото си, преди да може да издаде и звук.
В очертанията на вратата стоеше един мъж.
Той бе облечен изцяло в черна униформа. Ръцете и малката част от лицето му, която се виждаше през скиорската маска, бяха също почернени. На врата му висяха очила за нощно виждане. Той носеше голяма бронирана жилетка с няколко джоба и закопчалки, които държаха както осколочни, така и зашеметяващи гранати, три ножа с убийствен изглед и още няколко средства за убиване.
Очите на Мачадо внезапно се присвиха.
— Кой сте вие? — попита той, като пределно ясно знаеше, че стои лице в лице със смъртта.
Както говореше, той извади със светкавична бързина един деветмилиметров автоматичен пистолет от кобура на гърба си и гръмна веднъж.
Мачадо бе добър. Уайът Ърп, Док Холидей и Бат Мастърсън биха се гордели с него. Изстрелът му попадна точно в средата на гръдния кош на новодошлия.
При по-старите бронирани жилетки самата сила на удара можеше да счупи ребро или да спре сърцето. Жилетките обаче, които носеха хората от ССО, бяха последна дума на бойното облекло. Те можеха да спрат дори и изстрел от 308 НАТО и така да разпределят неговия удар, че да се получи само леко натъртване.
Дилинджър леко потрепери от куршума, отстъпи назад една крачка и едновременно с това дръпна спусъка на своя „Хеклер и Кох“.
Мачадо също носеше жилетка, но от по-старите модели. Мощният откос на Дилинджър я разкъса и направи на решето гръдния му кош. Гръбнакът му се изви като силно опънат лък и той залитна назад, падна върху стола на капитана, след което се стовари на палубата.
Мексиканският часови вдигна ръце и извика:
— Не стреляйте! Аз съм невъоръжен.
Краткият откос на Дилинджър в гърлото на мексиканеца прекъсна неговата молба и го отхвърли в компасната будка на кораба, където той увисна като мека парцалена кукла.
— Не мърдай или ще стрелям — каза със закъснение Дилинджър.
Сержант Фостър се приближи до майора и погледна надолу към мъртвия терорист.
— Той е мъртъв, сър.
— Предупредих го — каза небрежно Дилинджър, като сменяше пълнителя на оръжието си.
С помощта на ботуша си Фостър преобърна трупа по корем. От една ножница под яката изпадна един дълъг байонетен нож и изтрополи върху палубата.
— Интуиция, майоре? — попита Фостър.
— Никога не се доверявам на човек, който казва, че е невъоръжен.
Внезапно Дилинджър млъкна и се заслуша. И двамата го чуха едновременно и се спогледаха озадачено.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Фостър.
— Въпреки че са излезли от употреба преди повече от тридесет години преди да се родя, аз все пак бих се заклел, че това е свирка от стар парен локомотив.
— Звучи сякаш слиза надолу по планината от старата мина.
— Смятах, че тя е изоставена.
— Хората от НЮМА трябваше да чакат там, докато корабът бъде превзет.
— Защо им е притрябвало да палят един стар локомотив?
— Не знам. — Дилинджър направи пауза и се загледана далеч. Изведнъж той започна да проумява защо. — Освен ако… не се опитват да ни кажат нещо.
Детонацията в ледника завари Холис и неговия отряд в трапезарията, непосредствено след края на една луда престрелка.
Хората от водолазния му отряд бяха разрязали пластмасовото фолио, за да могат да влязат и едвам се бяха промъкнали през тесните междини между фалшивите товарни контейнери. След това те минаха предпазливо през една врата и влязоха в един празен бар и фоайе, които се намираха до трапезарията. После се пръснаха, като криволичеха и използваха за прикритие колоните и мебелите и оставиха четирима бойци да пазят стълбището и двата асансьора. По този начин те успяха да постигнат пълна изненада над отряда терористи на Мачадо.