Холис въздъхна дълбоко и кимна на Колинс.
— Към нас се е насочил един кораб. Някакви инструкции?
Колинс се вторачи в него, онемял от изумление. След това изрече на един дъх:
— Боже господи, да, човече. Кажете му да ни вземе на буксир.
Като работеше трескаво, екипажът на Колинс откачи котвените вериги на носа и кърмата и приготви корабните въжета, с които привързваха кораба към кея.
Като демонстрираше висше корабоплавателно изкуство, Стюарт с една маневра завъртя кърмата на „Саундър“ под носа на „Лейди Фламбъро“. Две здрави корабни въжета бяха спуснати от екипажа на туристическия кораб и бяха веднага вързани за кнехтовете на палубата на научноизследователския кораб. Това не бе най-доброто разположение на въжетата за теглене на буксир, но корабите нямаше да пътуват на дълго разстояние през бурни морета. Освен това тези временни приготовления бяха завършени за броени минути.
Стюарт даде команда за „бавен напред“, за да се опънат отпуснатите буксирни въжета. След това той бавно увеличи скоростта на „пълен напред“, като гледаше през рамо с едното си око към ледника, а с другото към туристическия кораб. Двете циклоидни витла на „Саундър“, едното в предната част, другото на кърмата, започнаха да режат водата, докато големият му дизелов двигател се напрягаше под товара.
Корабът бе по тонаж наполовина на „Лейди Фламбъро“ и не бе предназначен за теглене на буксир, но въпреки това той се напрягаше и теглеше като впрегатен кон по време на състезание за теглене на каруци, като бълваше черен дим от комина.
Отначало като че ли нищо не се случи, но след това бавно и незабележимо около кърмата на „Саундър“ се появи пяна. Той потегли напред, като теглеше съпротивляващия се туристически кораб извън сянката на ледника.
Въпреки опасността пътниците, екипажът и бойците от Специалните сили разкъсаха пластмасовото покривало и застанаха на палубата, като наблюдаваха и мислено окуражаваха борещия се „Саундър“ по трудния му път напред. Десет метра, след това двадесет, сто, междината между кораба и леда се увеличаваше мъчително бавно.
Най-сетне „Лейди Фламбъро“ бе в безопасност, далече от ледника.
От устата на всички хора на двата кораба се изтръгна вик на бурно ликуване, който отекна от единия до другия край на фиорда. По-късно, капитан Колинс щеше с чувство на хумор да го нарече „викът на ликуване, който пречупи гърба на камилата“.
Силен пукот последва ликуващите гласове и прерасна в оглушителен басов тътен. На тези, които наблюдаваха им се стори, че въздухът бе сякаш наелектризиран. След това цялата предна стена на ледената скала падна напред и се сгромоляса във фиорда, подобно на огромен нефтен танкер, който се катурва настрани. Водата се запени, закипя и надигна, за да образува една десетфутова вълна, която се понесе надолу по фиорда и вдигна двата кораба като коркови тапи, преди да се насочи към открито море.
Чудовищният, току-що откъснал се айсберг легна в силно набраздения канал на фиорда, ледената му повърхност блестеше като поле от оранжеви диаманти под слънцето на новия ден. След малко тътенът се понесе надолу по склона на планината и отекна в ушите на зашеметените наблюдатели, които не можеха да повярват, че по някакъв начин бяха останали живи.
58
Отначало суматохата бе пълна, с много крясъци и безразборна стрелба. Египтяните нямаха представа за броя на хората, които бяха стреляли от преминаващия влак срещу тях в трапезарията. Те угасиха светлините и започнаха да стрелят по сенките в ранното утро, докато не осъзнаха, че сенките не отвръщат на огъня им.
По разкаляните пътища между дървените постройки се възцари зловещо мълчание. В продължение на няколко минути египетските похитители не предприеха опит да напуснат трапезарията.
След това внезапно половин дузина мъже — двама от предната и четирима от задната страна на постройката — изскочиха от вратите, и като ту тичаха приведени, ту пълзяха, те бързо се скриха зад предварително набелязани укрития. Веднъж заели позиция, те откриха кръгов огън, за да прикрият останалите, които ги последваха по петите.
Техният водач, висок мъж с черна чалма, ръководеше движенията на подчинените си, като свираше остро с една свирка.
След несигурното начало отрядът от египетски терористи се оказа, че притежава всичко, от което Пит се страхуваше — отлична подготовка, опит и издръжливост. Когато се стигнеше до улични боеве, те бяха най-добрите в света. Бяха също и вещо ръководени — водачът с черната чалма бе компетентен и методичен.