— Ще спорите за това по-късно — заповяда той, — сега пригответе комисията за посрещането, ако те успеят да ме преминат.
Той се обърна и влезе във влажния и миришещ на плесен офис. Провери томпсъна си и го остави настрана. След като направи набързо една преграда от две обърнати нагоре бюра, стоманен шкаф за папки и тежка желязна печка с голямо шкембе, той залегна на пода и се приготви.
Не се наложи дълго да чака. Една минута по-късно той замря и заостри вниманието си, тъй като му се стори, че чу леко скърцане на чакъл отвън. Звукът спря и след това се появи отново тих, но ясен и отчетлив. Той повдигна томпсъна и подпря ръкохватката на шкафа за папки.
Твърде късно Гън нададе предупредителен вик. Внезапно един предмет разби прозорчето над вратата и падна на пода, като се търкаляше. След него последва втори. Пит се залепи за пода и опита да се навре в стоманения шкаф, като проклинаше липсата си на предвидливост.
И двете гранати се взривиха с оглушителен трясък. В офиса изригна вулкан от разбита мебел, хвърчащо дърво и пожълтяла хартия. Външната стена се изду навън, а по-голямата част от тавана увисна. Пит бе замаян от удара и оглушителния гръм на двойния взрив. Той никога не бе преживявал експлозия в такава близост до себе си и бе зашеметен от главата до петите.
Тумбестата печка бе поела главната сила на шрапнела, но въпреки това бе запазила формата си. Единствено заоблените й страни бяха надупчени от назъбени отвори. Шкафът за папки бе огънат и усукан, а бюрата силно изпотрошени, но единствените видими наранявания, които Пит можеше да намери по себе си бяха една тясна, но дълбока резка в лявото бедро и един петсантиметров прорез на бузата.
Офисът бе изчезнал и на негово място имаше купчина тлеещи отломки. В един тревожен миг Пит си представи как е хванат в капан от бушуващ огън. Но само за миг — прогизналото от дъжда старо дърво на постройката запращя слабо на няколко места, но отказа да се запали.
Със съзнателно усилие на волята си Пит превключи томпсъна си на „пълна автоматична“ и насочи дулото към разбитите останки на входната врата. Отстрани по лицето му шуртеше кръв и влизаше под яката му. Очите му не трепнаха и за миг, когато над главата му затрещяха откоси от автоматичен заградителен огън, идващ от автоматите на четиримата мъже, които атакуваха през пробитите от взрива отвори във външната стена.
Пит не почувства нито угризение, нито страх, когато изстреля дълъг откос, който покоси нападателите като дървета при торнадо. Те хвърлиха нагоре оръжието си, като размахваха неистово ръце като полудели танцьори и се сгромолясаха като талпи върху покрития с отломки под.
Други трима терористи последваха първата вълна и бяха също така безмилостно покосени от Пит — всички, с изключение на един, който реагира с изключителна пъргавина и се хвърли зад един димящ, изпотрошен диван.
Край ухото на Пит загърмяха топовни изстрели — Финдли бе коленичил до него и изстрелял три заряда от ловната си пушка в долната основа на дивана. Във въздуха се разхвърча кожа, зеблени подплънки и дърво. За момент настъпи тишина, след което едната ръка на терориста увисна безжизнено зад резбованите крака на дивана.
От мъглата пушек и барутен дим изскочи Джордино, който сграбчи Пит под мишниците, издърпа го назад към мелницата и го остави зад един вагон за руда.
— Винаги ли трябва да създаваш бъркотии? — каза той, като се хилеше. След това лицето му придоби загрижено изражение. — Зле ли си ударен?
Пит избърса кръвта от бузата си и се загледа в аленото петно, което се разпростираше по плата, покриващ крака му.
— По дяволите! Такива страхотни скиорски панталони похабени. Това вече наистина ме кара да побеснея.
Финдли коленичи на пода, разряза крачола на панталона и започна да превързва раната.
— Голям късмет е, че след такъв взрив си се отървал само с две рани.
— Беше тъпо от моя страна да не предвидя гранатите — каза с огорчение Пит. — Трябваше да се досетя.
— Няма смисъл да се обвиняваш — сви рамене Джордино. — Това не ни е професията.
Пит вдигна поглед.
— Няма да е зле здравата да поразмърдаме мозъците си, ако искаме да сме тук, когато пристигнат момчетата от ССО.
— Няма да се опитат да повторят нападението от тази посока — каза Финдли. — Експлозията разруши външната стълба. Те ще бъдат идеална мишена, ако тръгнат да се катерят по десетфутова изпотрошена дървена стена. Сега може да е настъпил подходящият момент да изгорим хеликоптера и да се измъкнем оттук — каза нещастно Финдли.