— Новините стават лоши, но едновременно с това и по-добри — каза Гън, като скочи от една стълба на пода. — Видях двадесет от тях да препускат нагоре по железопътната линия като прерийни коне. Би трябвало да са тук след седем-осем минути.
Джордино погледна подозрително Гън.
— Колко бяха те?
— Спрях да броя на петнадесет.
— Моментът да избягаме от клетката става все по-подходящ — промърмори Финдли.
— А Холис и неговите хора?
Гън поклати уморено глава.
— Няма и следа от тях. — Той спря да си поеме дълбоко дъх и се обърна, за да погледне Пит. — Подкрепленията на терористите бяха следвани от четирима заложници с двама пазачи. Едва успях да ги разпозная през бинокъла си. Единият от тях беше баща ти. Той и една жена подкрепяха други двама мъже по пътя им край линията.
— Хала Камил, Господ да я благослови — каза Пит с огромно облекчение. — Благодаря на Бога, че старецът е жив.
— Другите двама? — попита Джордино.
— Най-вероятно президентите Хасан и Де Лоренцо.
— Свърши се с нашето ранно оттегляне — каза мрачно Финдли, като завърши с последните операции по превръзката на Пит.
— Терористите държат живи сенатора и останалите, с единствената цел да си осигурят безопасно бягство — каза Пит.
— И няма да се поколебаят да ги убият един по един, докато не им предадем хеликоптера — прогнозира Гън.
Пит кимна.
— Без съмнение, но ако се предадем, няма гаранция, че те няма, така или иначе, пак да ги убият. Те вече се опитаха на два пъти да убият Хала, освен това е напълно сигурно, че искат да видят и Хасан мъртъв.
— Те ще призоват за примирие и ще преговарят.
Пит погледна часовника си.
— Няма да се пазарят дълго. Знаят, че времето им изтича. Но можем да спечелим няколко допълнителни минути.
— Е, какъв е планът? — попита Джордино.
— Ще протакаме преговорите, доколкото можем. — Пит погледна Гън. — Пленниците бяха ли обградени от похитителите?
— Не, те бяха на повече от двеста метра назад и се влачеха след главния отряд покрай насипа на железопътната линия — отвърна Гън. — Пазеха ги само двама терористи. — Той се взря в зелените очи на Пит и постепенно разбра какво той имаше предвид, след което кимна с глава. — Искаш от мен да очистя пазачите и да охранявам сенатора и останалите, докато Холис не се появи?
— Ти си най-малък и най-чевръст, Руди. Ако някой може да излезе незабелязано от сградата и да заобиколи в гръб онези двама пазачи, докато ние им отвличаме вниманието, то това си ти.
Гън протегна напред ръце и ги отпусна до тялото си.
— Благодаря за доверието. Надявам се, че ще мога успешно да изпълня тази задача.
— Ще можеш.
— Това означава, че оставате само трима, за да защитавате крепостта.
— Ще трябва да се задоволим с това. — Пит се изправи сковано на крака и закуцука до купчината дрехи на терориста, които бе хвърлил на пода. Той се върна и ги подаде на Гън. — Облечи ги. Така те ще те вземат за свой.
Гън стоеше на мястото си като закован, като не желаеше да изостави приятелите си.
Джордино му се притече на помощ. Той стовари мускулестата си ръка върху рамото на по-малкия мъж и го завъртя по посока на един проход, използван за поддръжка и ремонт, който се спускаше под равнището на пода и обикаляше в окръжност около гигантската мелница за руда.
— Можеш да излезеш навън оттук — каза той, като се усмихваше. — Преди да излезеш на открито, обаче, почакай положението горе да се нагорещи.
Преди да може да протестира, Гън се намери наврян наполовина в прохода под пода. Той хвърли последен поглед към Пит — невероятно издръжливия, несломим Дърк Пит — който му махна весело с ръка. Взря се в Джордино, опитен, стабилен и надежден, чиято загриженост бе скрита зад маска на безгрижие. И накрая към Финдли, който го дари с искряща усмивка и вдигна нагоре двата си палеца. Те всички бяха част от него и раздялата му с тях караше сърцето му да се свива от болка, тъй като той не знаеше дали ще види отново някой от тях жив.
— Момчета, гледайте да сте тук, когато се върна — каза той, — чувате ли?
След това се наведе под пода и изчезна.