Възпитаник на Военновъздушната академия, той фигурираше в списъка на действащите офицери с чин майор, въпреки че от почти шест години беше придаден към Националната агенция за подводни и морски изследвания (НЮМА), където изпълняваше длъжността директор „Специални проекти“.
Заедно с Ал Джордино, неговия най-близък приятел от детинство, той беше плавал и преживявал приключения във всички морета, на повърхността им и в техните дълбини, като за тези шест години беше имал повече бурни преживявания, отколкото някои хора биха имали и за десет живота. Той беше открил изчезналия експрес „Манхатън лимитид“, след като преплува подземна пещера в Ню Йорк, беше извадил от дъното на река Сейнт Лорънс океанския пътнически кораб „Емприс ъв Айрланд“, с хиляда души на борда. Беше търсил и открил атомната подводница Старбък насред Тихия океан, беше намерил гроба на кораба призрак „Циклопи“ на дъното на Карибско море. Най-сетне, той беше вдигнал от морските дълбини „Титаник“.
Джордино често си мислеше, че Пит е човек, тласкан от стремеж да преоткрие миналото, но който се беше родил с осемдесет години закъснение.
— Сигурно ще искаш да погледнеш това — каза Джордино от другия край на стаята.
Пит извърна поглед от цветен видеомонитор, на който се виждаше изглед от морския пейзаж на сто метра под корпуса на изследователския кораб ледоразбивач „Поулър Иксплорър“. Той беше мощен нов морски съд, построен специално за плаване през покрити с ледове води. Масивната, подобна на кутия надстройка, която се извисяваше над корпуса, приличаше на пететажна административна сграда, а огромният му нос, тласкан от двигатели с мощност осемдесет хиляди конски сили, можеше да проправи път през лед с дебелина метър и половина.
Пит опря крака си на един плот, сви коляното си и се изтласка. Движението беше усъвършенствано с многоседмични упражнения и съобразено с лекото поклащане на кораба за получаване на инерция. Той се завъртя на седалката на сто и осемдесет градуса, докато колелцата на стола изминаваха трите метра по наклонения под на отсека за електронна апаратура.
— Изглежда приближаваме някакъв кратер.
Ал Джордино седеше на командния пулт и внимателно изучаваше изображението върху сонарното регистриращо устройство с широкообхватен скенер на Клайн. Нисък, с ръст малко повече от сто шестдесет и два сантиметра по чорапи, обути върху крака четиридесет и седми номер, с широки, мускулести рамене, които му придаваха V-образна форма, той изглеждаше така, като че ли беше сглобен от резервни части за булдозер. Косата му беше тъмна и къдрава — наследство от италианските му предци и ако вържеше около врата си кърпа и сложеше на ухото си обица, би могъл с успех да си вади хляба и като латернаджия. Спокоен, стабилен, човек, на който винаги можеше да се разчита, Джордино беше застрахователната полица на Пит срещу закона на Мърфи.
Той остана все така съсредоточен, докато Пит, протегнал крака като амортисьори, рязко спря пред пулта до него.
Пит разгледа увеличеното от компютъра сонарно изображение. В това време ръбът на кратера бавно се издигна, докато достигна връхната си точка, а после рязко се спусна към вътрешността му.
— Бързо се спуска — каза Джордино.
Пит погледна към ехолота.
— От сто и четиридесет на сто и осемдесет метра.
— Почти без наклон към външния ръб.
— Двеста и продължава да се спуска.
— Странно образувание за вулкан — каза Джордино. — Няма следи от скална лава.
Вратата се отвори и в отсека надникна висок мъж с червендалесто лице и гъста, започнала да посивява кестенява коса, която напираше да се измъкне изпод бейзболната шапка, килната към тила му.
— Хей, вие, нощни птици, да ви се пийва или похапва нещо?
— Сандвич с фъстъчено масло и чаша кафе ще ми дойдат добре — отвърна Пит, без да се обърне. — Изравнява се на двеста и двадесет метра.
— Една-две понички и малко мляко — отговори Джордино.
Капитан трети ранг Байрън Найт, шкипер на изследователския кораб, кимна. Освен Пит и Джордино, той беше единственият човек, който имаше достъп до отсека с електронна апаратура. За останалите офицери и екипажа влизането тук беше забранено.
— Ще се обадя в камбуза да изпълнят поръчките ви.
— Ти си прекрасно човешко създание, Байрон — заяви Пит с иронична усмивка. — Пет пари не давам какво мисли останалата част от флота за теб.