— Podemos hablar? — извика той.
Насмешливите устни се разтеглиха в небрежна усмивка.
— Porque no?
Амар си преведе това като „защо не“.
— Hacer capitular usted?
— Защо не престанем с тия глупости? — каза внезапно Пит на английски. — Вашият испански е по-лош и от моя. Отговорът на вашия въпрос е „не“, ние не смятаме да се предаваме.
Амар бе твърде опитен професионалист, за да не се окопити веднага, но все пак бе объркан от факта, че противникът му носеше скъпо скиорско облекло, вместо бойна униформа. Първата възможност, която мина през ума му, бе ЦРУ.
— Мога ли да попитам за вашето име?
— Дърк Пит.
— Аз съм Сюлейман Азис Амар.
— Въобще не ме интересува кой сте — каза студено Пит.
— Както желаете, мистър Пит — отбеляза спокойно Амар. След това една от веждите му леко се надигна. — Случайно да сте роднина на сенатора Джордж Пит?
— Не се движа в политическите кръгове.
— Но го познавате. Виждам и прилика. Синът, може би?
— Можем ли да продължим по-нататък? Трябваше да прекъсна един превъзходен обяд с шампанско, за да дойда тук в дъжда.
Амар се засмя. Мъжът бе невероятен.
— При вас има нещо мое. Бих искал да ми го върнете непокътнато.
— Вие говорите, разбира се, за един хеликоптер без опознавателни знаци?
— Точно така.
— Който го намери, печели. Щом ви трябва приятелю, елате и си го вземете.
Амар сви и отпусна юмруците си нетърпеливо. Нещата се развиваха не по начина, по който той желаеше. Той продължи с кадифен глас.
— Някои от хората ми ще умрат, вие ще умрете, както и вашият баща със стопроцентова сигурност ще умре, ако не ми го предадете.
Пит не мигна.
— Забравихте да прибавите Хала Камил и президентите Де Лоренцо и Хасан. И не пропускайте да включите и себе си. Не виждам причина защо и вие да не наторите също тревата.
Амар впи поглед в Пит, като гневът бавно се надигаше в него.
— Не мога да проумея вашето тъпо упорство. Какво ще спечелите, като пролеете още кръв?
— Ще се отървем от отрепки като вас — каза сурово Пит. — Щом искате война, нека бъде война. Но това няма да бъде войната, която вие водите — да се промъквате крадешком в тъмното, да колите жени и деца и да взимате в плен невинни заложници, които не могат да ви се противопоставят. Терорът свършва дотук. Аз не съм подвластен на никакъв закон, освен на моя собствен. За всеки един от нас, когото убиете, ние ще погребем петима от вас.
— Не съм излязъл навън на дъжда, за да разисквам нашите политически различия! — каза Амар, като се мъчеше да овладее яростта си. — Кажете ми дали хеликоптерът е повреден.
— Няма дори и драскотина. И мога да добавя, че вашите пилоти все още са в състояние да летят. Това задоволява ли ви?
— Ще постъпите разумно, ако предадете оръжията си и ни върнете хеликоптера и екипажа.
Пит сви рамене.
— Що не се чукаш.
Амар бе шокиран от неуспеха си да сплаши Пит. Гласът му стана рязък и студен.
— С колко души разполагате, четири, може би пет? Ние ви превъзхождаме осем пъти по численост.
Пит кимна с глава към труповете, проснати на земята около мелницата за руда.
— Имате много да наваксвате. Както виждам, има девет трупа, записани на вашата сметка.
След това той си спомни нещо и каза:
— Преди да съм забравил — давам ви дума, че няма да повреждам хеликоптера ви. Той е ваш, цял-целеничък, както сте го оставили, но при условие, че успеете да си го вземете. Но ако сторите нещо на който и да е от заложниците, аз ще го взривя и ще го превърна в купчина старо желязо. Това е единствена сделка, която ще направя.
— Това ли е последната ви дума?
— Засега, да.
Една мисъл кристализира в съзнанието на Амар и той бе осенен от внезапно откритие.
— Това сте били вие! — изрече със стържещ глас той. — Вие сте довели американските специални сили тук.
— Дължа почти всичко на късмета си — скромно отвърна Пит. — Но след като намерих потъналия „Генерал Браво“ и едно изпуснато по погрешка руло от пластмасово фолио, всичко си дойде на мястото.
За момент Амар остана като гръмнат от безкрайно изумление, но се окопити и каза:
— Вие силно подценявате дедуктивните си способности, мистър Пит. С готовност признавам, че койотът е успял да проследи лисицата до дупката й.