— Сега пък якето се съсипа — изсумтя Пит, като притисна тяло в пода.
— Щеше да бъдеш къс мъртво месо сега, ако те беше надупчил в гърдите — каза Джордино, като се извиваше, за да си нахлузи жилетката. — Как позна, че той ще стреля, когато му беше обърнал гръб?
— Имаше лош дъх и малки лъскави очички.
Финдли започна да скача от прозорец на прозорец, като мяташе гранати толкова бързо, че едва сварваше да издърпва щифта, който задействаше взривателя.
— Те са тук! — изкрещя той.
Джордино се претърколи по дъсчения под и откри продължителен огън иззад една количка пълна с руда. Пит сграбчи томпсъна точно навреме, за да спре двама терористи, които бяха успели някак си да се покачат до разбития страничен офис.
Малката армия на Амар нападна сградата от всички страни, като оръжията им сипеха огън и жупел. Надигналите се в безумна атака терористи не можеха да бъдат спрени. Навсякъде гъмжеше от тях. Острият пукот на малокалибрените АК-74 на арабите и басовата накъсана стрелба на 45-калибрения „Томпсън“ на Пит бяха придружени от тътена на ловджийската пушка на Финдли.
Джордино се втурна назад към мелницата за руда и откри огън, за да прикрие Пит и Финдли, докато и тримата не стигнаха до временното прикритие, осигурено им от тяхната малка крепост. За момент терористите бяха стъписани от това, че не завариха враговете си да треперят от страх или да вдигат ръце, предавайки се в плен. След като бяха влезли в сградата, те очакваха, че ще разгромят беззащитните си врагове просто чрез численото си превъзходство. Вместо това те се оказаха беззащитни пред унищожителния залп от мелницата и бяха покосени като въртящо се в кръг стадо добитък.
Пит, Джордино и Финдли отблъснаха първата вълна. Но арабите бяха смели до фанатизъм и умееха бързо да си извличат поука. Непосредствено преди да се втурнат в следваща атака, те откриха ожесточен огън и хвърлиха няколко гранати, чийто трясък погълна просторното помещение на мелницата.
Настана истинска лудница. Мъртвите падаха един връз друг на пода и арабите се прикриваха зад техните тела. Това бе смразяваща кръвта сцена — оръжия гърмяха, гранати експлодираха, викове и проклятия се сипеха на два езика, които идваха от две култури, различни като деня и нощта. Сградата се тресеше от кънтящата стрелба и от трусовете на гранатите. Шрапнели и куршуми набраздяваха страните на огромната механична мелница, от тях изхвърчаха искри като от кофа с разтопена стомана. Въздухът бе изпълнен с острия мирис на барут.
На дузина места избухна огън, но никой не му обърна капка внимание. Джордино хвърли една граната, която откъсна задната перка на хеликоптера. Сега вече бе изчезнала и последната надежда за бягство, но арабите продължиха да се бият още по-ожесточено въпреки очевидната безсмисленост на тяхната битка.
Възстарият „Томпсън“ на Пит гръмна оглушително и спря. Пит изхвърли петдесетпатронния въртящ се барабан и постави нов — последния, който имаше. В очите му се четеше една студена, пресметната решителност, която той никога не бе изпитвал преди. Той, Джордино и Финдли нямаха никакво намерение да се предават. Те отдавна бяха преминали точката, след която нямаше връщане назад. Дори и сега те не изпитваха страх от смъртта, а продължаваха да се сражават твърдо и непоколебимо, борейки се за самото си съществуване, като на всеки удар отвръщаха с удвоена сила.
Три пъти арабските терористи бяха отблъсквани и три пъти те се хвърляха с открито лице срещу убийствения опън. Техните силно оредели редици се прегрупираха отново и те се хвърлиха в последна самоубийствена атака, като затягаха обръча все повече и повече.
Арабските мюсюлмани не можеха да разберат ожесточението на враговете си и не можеха да проумеят защо те се сражаваха с такава кръвожадна безпощадност. Непонятна им бе тяхната безумна предизвикателност. Те не знаеха, че американците се биеха отчаяно с единствената цел да оживеят, докато те самите търсеха благословената смърт и мъченичеството, за да спасят душите си.
Очите на Пит пареха от дима и по бузите му се стичаха сълзи. Цялата мелница за руда се тресеше. От стените рикошираха куршуми като побеснели стършели, четири от които разкъсаха ръкава на Пит и леко одраскаха бузата му.
Арабите се хвърлиха безразсъдно към мелницата и се изкачиха по импровизираната барикада. Стрелбата бързо бе заместена от ръкопашен бой и двете групи бързо се сляха в една свирепа, крещяща маса от тела.