Два куршума удариха Финдли откъм незащитената му страна. Той падна долу, но все пак успя да се задържи на колене, като немощно размахваше празната си ловджийска пушка като бейзболна бухалка.
Джордино, ранен на пет места, енергично вдигаше късове руда с дясната си ръка, докато лявата висеше безполезна поради куршум в рамото.
Томпсънът на Пит изстреля последния си патрон и той запрати голямата картечница в лицето на един арабин, който внезапно изникна пред него. След това той измъкна автоматичния колт от колана си и започна да стреля по всяко лице, което се мернеше през дима. Усети ужилване в основата на врата си и разбра, че е ударен. Колтът бързо се изпразни и той продължи да се бие, удряйки с тежкия пистолет като с малка тояга. Започна да усеща горчивия вкус на разгрома.
Реалността престана да съществува. Пит имаше чувството, че води битка с някакъв кошмар. Една граната се взриви наблизо и съкрушителната експлозия го оглуши. Едно тяло падна отгоре му, той загуби равновесие и падна назад.
Главата му се удари в стоманена тръба и в съзнанието му избухна огромно огнено кълбо. Тогава, като огромна приливна вълна, кошмарът изпълзя над него и го погълна.
61
Силите за специални операции кацнаха и се прегрупираха зад насипите от рудни отпадъци, които скриваха десанта им от миньорските постройки. Те бързо се пръснаха в разреден боен ред и зачакаха по-нататъшни команди. Снайперистите заеха позиции около мината, като легнаха хоризонтално и наблюдаваха за движение през оптическите си мерници.
Холис, придружаван от Дилинджър от едната страна, запълзя до горния ръб на насипа и предпазливо надзърна. Сцената изглеждаше като гробище.
Мината със своя призрачен и зловещ вид не изглеждаше подходящо място за водене на битки, но студеният дъжд и голите склонове на планината бяха подходящ декор за едно полесражение. Мрачното сиво небе се бе свело ниско и придаваше на прогнилите постройки неестествен, извънземен вид.
Престрелката бе спряла. В две от външните постройки бушуваше силен пожар, димът се виеше и се сливаше с ниските облаци. Холис преброи най-малко седем трупа, осеяли пътя от едната страна на мелницата за руда.
— Мразя да звуча банално — каза Холис, — но тази гледка не ми харесва.
— Няма признаци на живот — съгласи се Дилинджър, като се взираше през малък, но мощен бинокъл.
Холис внимателно разучи постройките в продължение на още пет секунди и след това заговори в предавателя си.
— Добре, нека да влезем внимателно.
— Един момент, полковник — намеси се един глас.
— Спазвай заповедта — тросна се Холис.
— Сержант Бейкър, сър, от левия фланг. Забелязах една група от пет човека да се приближава към нас по железопътната линия.
— Въоръжени?
— Не, сър. Ръцете им са вдигнати във въздуха.
— Много добре. Вземи хората си и ги обградете. Внимавайте за капан. Майор Дилинджър и аз тръгваме към вас.
Холис и Дилинджър закриволичиха между насипите от рудни отпадъци, докато не откриха коловоза, след което се отправиха с лек бегом към фиорда. След около седемдесет метра в дъжда пред тях се очертаха няколко човешки фигури.
Сержант Бейкър пристъпи напред да докладва.
— В наши ръце са заложниците и един терорист, полковник.
— Спасили сте заложниците? — възкликна гръмко Холис. — И четиримата?
— Да, сър — отвърна Бейкър. — Те са доста изтощени, но иначе са в добра форма.
Офицерите бяха запаметили лицата на двамата президенти и на генералния секретар на Обединените нации по време на полета си от Вирджиния. Сенатор Пит познаваха от средствата за масова информация. Те забързаха напред и бяха облени от вълни на огромно облекчение, когато разпознаха и четирите важни особи.
Голяма част от облекчението им се превърна в изненада, когато видяха, че плененият терорист не бе никой друг, а Руди Гън.
Сенатор Пит пристъпи напред и разтърси ръката на Холис, докато Гън ги представяше.
— Така се радваме да ви видим, полковник — каза сенаторът с грейнало лице.
— Съжалявам, че закъсняхме — измънка Холис, все още не много сигурен как да тълкува всичко това.
Хала го прегърна. Хасан и Де Лоренцо сториха същото. След това дойде ред на Дилинджър, който почервеня като домат.