Дейл Никълс и Мартин Броган стояха и чакаха пред стъпалата на Белия дом, докато президентът слезе от хеликоптера и закрачи бързо през моравата.
— Имате ли нещо за мен? — попита очаквателно президентът, като се здрависваше.
Никълс не можеше да сдържи вълнението си.
— Току-що получихме доклад от генерал Додж. Неговите Сили за специални операции са превзели обратно „Лейди Фламбъро“ в южната част на Чили. Корабът е непокътнат. Сенатор Пит, Хала Камил и президентите Де Лоренцо и Хасан са спасени и са в добро състояние.
Президентът бе уморен от поредица безкрайни съвещания с канадския премиер в Отава, но сега грейна като светофар.
— Благодаря на Бога. Това наистина е добра новина. Имало ли е жертви?
— Двама души от ССО са ранени, нито един от тях сериозно, но трима души от НЮМА са получили доста тежки огнестрелни рани.
— Хора от НЮМА са били там?
— Дърк Пит бе този, които проследи и откри туристическия кораб. Той и още трима са попречили на похитителите да избягат заедно със заложниците.
— Значи е помогнал при спасяването на собствения си баща.
— Той несъмнено има големи заслуги за постигнатия успех.
Президентът разтри доволно длани.
— Вече е почти пладне, господа. Защо да не полеем случая с бутилка вино на един обяд. Освен това ще можете да ми представите и пълния доклад.
Към групата за обяда се присъединиха също и държавният секретар Дъглас Оутс, Алън Мърсиър, президентския съветник по националната сигурност, както и Джулиъс Шилър. След десерта Мърсиър раздаде копия от доклада на генерал Додж, които бяха съставени на базата на стенографския протокол.
Докато четеше текста, президентът си играеше с вилицата. След това вдигна глава, като на лицето му бе изписана смесица от изненада и тържествуване.
— Топилцин!
— Той здравата е загазил — каза Броган. — Топилцин е осигурил мексиканския екипаж от терористи, както и съда за размяната с туристическия кораб.
— Значи той наистина е влязъл в заговор с брат си, с цел да отвлекат „Лейди Фламбъро“ — каза поверително президентът.
Никълс кимна.
— Натам сочат фактите, но няма да е лесно да се докаже.
— Някакви идеи относно самоличността на човека, който стои зад тази операция?
— Знаем кой е — отвърна кратко Броган. — Това е един сбит доклад за него. — Той направи пауза, за да даде на президента втора папка. — Той е извършил забележителна работа по отношение на дегизировката си, за да изглежда като капитана на кораба по време на похищението, а след това е сложил маска. По-късно Дърк Пит се е срещнал лице в лице с него по време на едно примирие преди сражението. Името, което му съобщил, било Сюлейман Азис Амар.
— Изглежда странно защо този Амар се е отпуснал и е разкрил името си — размишляваше Шилър. — Трябва да е някакъв псевдоним.
Броган поклати глава.
— Името е напълно истинско. Имаме куп сведения за него. Също и Интерпол. Амар трябва да си е въобразил, че Пит неминуемо ще умре и че нищо няма да загуби, ако му съобщи истинското си име.
Очите на президента се присвиха.
— Според вашия доклад той е заподозрян, че е бил пряко или косвено замесен в убийството на повече от петдесет видни правителствени служители. Възможно ли е това?
— Сюлейман Азис Амар е считан за един от най-добрите в професията си.
— Терорист до мозъка на костите си.
— Убиец. — Броган поправи президента. — Амар се е специализирал само в политически убийства. Кое от кое по-хладнокръвни и жестоки. Притежава завидни способности в дегизирането и детайлното планиране. Както се пее в песента — „Никой не го прави по-добре“. Половината от ударите му били толкова чисти, че били сметнати за нещастен случай. Той е мюсюлманин, но е работил и за французите и германците, дори и за израелците. Получава огромни възнаграждения в долари. Натрупал е значително богатство от успешните си операции из Средиземноморието.
— Заловили ли са го?
— Не, сър — призна Броган. — Не е бил сред убитите или ранените.
— Избягал? — попита остро президентът.
— Ако е все още жив, Амар не може да стигне далеч — увери го Броган. — Пит смята, че е изпратил поне три куршума в него. Започнало е щателно претърсване. Той не може да избяга от острова. Би трябвало да бъде намерен до няколко часа.
— Той може да даде много ценна информация на разузнаването, ако успеят да го убедят да говори.