— Да си опитвал някога фъстъчено масло с арсеник? — подхвърли Найт през рамо.
Джордино съсредоточено наблюдаваше дъгата на образуванието, която се разгръщаше и разширяваше.
— Почти два километра в диаметър.
— Вътрешността представлява гладък утаечен слой — каза Пит. — Дъното не е напукано.
— Трябва да е бил огромен вулкан.
— Не вулкан.
Джордино се обърна към Пит. В очите му се четеше любопитство.
— Как по друг начин ще наречеш такава подводна вдлъбнатина?
— Ами, ако се е образувала в резултат на удар от падащ метеор?
По лицето на Джордино се изписа скептично изражение.
— Кратер от метеор с такава дълбочина на морското дъно?
— Вероятно е паднал преди хиляди, а може би милиони години, във време, когато нивото на морето е било по-ниско.
— Какво те наведе на тази мисъл?
— Три неща — обясни Пит. — Първо, имаме ясно изразен ръб, като външният склон е съвсем леко изпъкнал. Второ, устройството за определяне профила на дъното показва напречно сечение с формата на купа. И трето — той спря и посочи към един писец, който трескаво сновеше върху ролка милиметрова хартия, — магнитометърът ще се побърка. Там долу има достатъчно желязо за построяването на цяла бойна флотилия.
Внезапно Джордино застина.
— Открихме обект!
— Къде?
— На двеста метра от десния борд. Сигналът е доста слаб. Предметът е частично засенчен от геоложкия строеж.
Пит грабна телефона и позвъни в командния мостик.
— Появи се неизправност в оборудването. Продължете по същия курс до края на отсечката. Ако успеем да отстраним повредата навреме, обърнете и се върнете по същия път.
Сонарното изображение, което се появи в началото, изглеждаше като кафяво петно на фона на по-светлия геоложки строеж на стената на кратера. После то се плъзна край отвора за наблюдение на широкообхватния скенер и изчезна в компютъра, който изчисти и уголеми детайла. Обработеното изображение се появи върху голям, специален цветен видеомонитор с висока разделителна способност. Петното беше придобило ясно очертана форма.
С помощта на джойстик, Пит придвижи координатния кръст върху центъра на изображението и натисна един бутон, за да го уголеми.
Компютърът забръмча и след няколко секунди на екрана се появи ново, уголемено и много по-подробно изображение.
Около обекта автоматично се появи правоъгълна рамка, която показваше размерите му. В същото време друга машина откопира цветното изображение върху лист гланцова хартия.
В отсека се втурна капитан трети ранг Найт. След дългите, еднообразни дни, в които корабът плаваше напред-назад, като че ли косеше някаква огромна морава, след безкрайните часове взиране във видеомонитора и показанията на широкообхватния скенер, той изглеждаше развълнуван и по всяка бръчица на лицето му беше изписано очакване.
— Предадоха ми вашето съобщение за неизправността. Открихте ли обект?
Нито Пит, нита Джордино му отговориха. Те се усмихваха като златотърсачи, попаднали на основната жила. Найт, който беше вперил поглед в тях, изведнъж разбра всичко.
— Боже господи! — изломоти той. — Открихме я, наистина я открихме?
— Скрита сред морския пейзаж — отвърна Пит, като сочеше към монитора, докато подаваше снимката на Найт. — Идеално изображение на съветска подводница от клас „Алфа“.
Найт като хипнотизиран впери поглед в двете сонарни изображения.
— Руснаците преровиха целия този участък от морето. Не е за вярване, че не са успели да я открият.
— Лесно би могла да бъде пропусната — каза Пит. — Но времето, когато са търсили, ледената обвивка е била по-дебела. Не са могли да се движат в права линия. Вероятно са заобиколили покрай отсрещната страна на склона и сонарите са показали сянка там, където подводницата е лежала. Освен това необичайно голямата концентрация на желязо под кратера сигурно е размила контурите на магнитния профил.
— Хората от нашето разузнаване ще подскочат до тавана от радост, когато видят това.
— Не и ако червените се досетят — каза Джордино. — Те едва ли ще стоят със скръстени ръце и ще гледат как пред очите им се повтаря историята от седемдесет и пета година, когато отмъкнахме тяхната подводница от клас „Голф“ с „Глоумър Иксплорър“.