Преди Пит да може да отговори, един цифров термометър бе вкаран и изкаран от устата му.
Доктор Уебстър прочете показанието и кимна:
— Колкото до вас, мистър Пит — вие ще се възстановите скоро. Как се чувствате?
— Не мисля, че мога да се кандидатирам за триатлон, но ако се изключи пулсирането в главата и щипещото усещане по врата, смятам, че ще се справя.
— Имали сте голям късмет. Нито един от куршумите не е попаднал в кост, вътрешен орган или артерия. Заших ви крака и врата, или по-точно, трапецовидния мускул. Също и едната ви буза. Една пластична операция би трябвало да скрие белега, освен ако не смятате, че нежният пол ще го намери за подчертаващ вашата сексапилност. Ударът по главата е довел до сътресение. Рентгеновите снимки не показаха дори и най-малка фрактура. Прогнозата ми е, че след три месеца ще сте в състояние да преплувате Ламанша и да свирите на цигулка.
Пит се засмя. Почти веднага след това той се стегна, тъй като болката го жегна от всички страни. Лицето на Уебстър бързо придоби загрижено изражение.
— Наистина съжалявам. Страхувам се, че когато изпълнявам функциите на болногледач, понякога прекалявам с развеселяването на пациентите си.
Пит се отпусна и болката скоро утихна. Той обичаше английския хумор, както и английския начин на изразяване. Те бяха от най-висока класа, помисли си той. Усмихна се енергично и погледна Уебстър с нескрито уважение. Знаеше, че докторът бе подценил способностите си и труда от скромност.
— Ако от това се умира — каза Пит, — по-добре е още сега да платя сметката за лечението.
Сега беше ред на Уебстър да се засмее.
— Внимателно, не бих искал да развалите моето съвършено ръкоделие.
Пит предпазливо се надигна до седнало положение и протегна ръка.
— Благодарен съм за това, което направихте за трима ни.
Уебстър се изправи и разтърси протегнатата ръка на Пит.
— Беше чест да ви лекувам, мистър Пит. Сега трябва да тръгвам. Изглежда вие сте човекът на деня. Мисля, че отвън са се събрали няколко изтъкнати личности, които желаят да ви видят.
— Довиждане, докторе, и благодаря ви.
Уебстър му намигна и кимна. След това отиде до вратата, отвори я и направи знак всички да влязат вътре.
Пръв влезе сенатор Пит, следван от Хала, полковник Холис и капитан Колинс. Мъжете се ръкуваха, а Хала се наведе и леко целуна Пит.
— Надявам се, че сте намерили медицинското ни обслужване на кораба задоволително — каза приветливо капитан Колинс.
— Никой досега не се е възстановявал в по-прекрасна болница — отвърна Пит. — Съжалявам само, че не мога да се излежавам в такъв разкош още един месец.
— За нещастие, до утре трябва да осигурите присъствието си на север — каза Холис.
— О, не — изпъшка Пит.
— О, да — каза сенаторът, като вдигна часовника си. — След деветдесет минути „Саундър“ ще ни закара на доковете в Пунта Аренас. Там чака един транспортен самолет на военновъздушните сили, с който ти, мис Камил и аз ще отпътуваме за Вашингтон.
Пит направи безпомощен жест с двете си ръце.
— Свърши се с моето луксозно пътешествие.
След това, както обикновено, заваляха въпроси, изпълнени със загриженост за неговото състояние. След няколко минути Холис насочи разговора към неговия текущ проблем.
— Бихте ли познал Амар, ако го видехте отново? — попита той Пит.
— Бих могъл с лекота да го позная от цяла редица други хора. Не го ли намерихте? Дадох ви подробно описание на неговия ръст, тегло и външен вид преди доктор Уебстър да ме нокаутира.
Холис му подаде малко тесте снимки.
— Това са снимките на телата на похитителите, включително и на тези, взети в плен, направени и проявени от корабния фотограф. Виждате ли Сюлейман Азис Амар измежду тях?
Пит бавно преся снимките, като разучаваше отблизо чертите на мъртвите. Те изглеждаха безлични по време на битката, спомни си той и се зачуди с болезнено любопитство кои от тях бяха загинали от неговата ръка. Накрая вдигна поглед и поклати глава.
— Не го виждам нито между живите, нито между мъртвите.
— Сигурен ли сте? — попита Холис. — Раните и предсмъртните конвулсии могат силно да изменят чертите на лицето.
— Аз стоях по-близо до него, отколкото съм сега до вас и то при такива обстоятелства, които не могат лесно да бъдат забравени. Трябва да ми вярвате, полковник, когато казвам, че Амар не е измежду тези на снимките.