Холис извади една по-голяма снимка от един плик и я подаде на Пит без коментар.
След няколко секунди Пит хвърли въпросителен поглед към Холис.
— Какво искате от мен да кажа?
— Това ли е Сюлейман Азис Амар?
Пит върна обратно снимката.
— Прекрасно знаете, че е той, иначе нямаше да вадите като фокусник негова снимка, правена по друго време и на друго място.
— Мисля, че това, което полковникът премълчава — каза бащата на Пит, — е, че Амар или неговите останки тепърва трябва да бъдат открити.
— Тогава неговите хора трябва да са скрили тялото му — каза твърдо Пит. — Сигурен съм, че го улучих. Един куршум в рамото и два в лицето. Видях как един от хората му започна да го влачи към прикритието, след като той падна. Изключено е той да обикаля из острова.
— Възможно е тялото му да е погребано — съгласи се Холис. — Щателното претърсване по въздух и земя не успя да открие никаква следа от него.
— Значи лисицата не е била хваната в капана — тихо промълви Пит на себе си.
Сенаторът го погледна.
— Това пък какво е?
— Нещо, което Амар спомена за един койот и една лисица, когато се срещнахме — отвърна замислено Пит. След това той огледа посетителите си. — Обзалагам се, че се е изплъзнал от мрежата. Някой иска ли да се хване с мен на бас?
Вместо това Холис изгледа мрачно Пит.
— По-добре се надявай той да е мъртъв като баракуда в пустинята, защото ако не е, името Дърк Пит ще оглави следващия му списък за убийства.
Хала се доближи с грациозна походка до горната част на леглото на Пит, облечена в роба от златна коприна с осъвременени йероглифни мотиви. Тя постави леко ръка около рамото му.
— Дърк е много изтощен — каза тя с равен глас. — Има нужда от добра храна и почивка, преди да дойде време да напусне кораба. Предлагам да го оставим насаме през следващия един час.
Холис пъхна обратно снимките в плика и се изправи.
— Трябва да се сбогувам. Един хеликоптер чака да ме върне в Санта Инес, за да продължим да търсим Амар.
— Предайте моите най-добри поздрави на майор Дилинджър.
— Ще ги предам.
За момент Холис изглеждаше неспокоен. След това той се доближи до леглото и се ръкува.
— Извинявам се, Дърк, на теб и на твоите приятели, за това, че така силно ви подцених. Винаги когато желаете да се преместите от НЮМА в Силите за специални операции, аз ще бъда първият, който ще подпише препоръка.
— Опасявам се, че няма да можем да се сработим много добре — ухили се Пит. — Имам алергия към изпълняването на заповеди.
— Да, видяхме го вече — каза Холис, като се усмихна слабо.
Сенаторът се приближи и стисна ръката на Пит.
— Ще се видим на палубата.
— Аз също ще се сбогувам там — каза капитан Колинс.
Хала не каза нищо. Тя изведе мъжете от стаята. След това тихо затвори вратата и завъртя ключа. Върна се назад и застана до леглото. Гънките на робата й се разлюляха и нещо в небрежния начин, по който дрехата увиваше тялото й, подсказа на Пит, че тя бе гола отдолу.
Хала го доказа, като разхлаби широкия си колан и с леко свиване на раменете съблече робата. Той чу шумоленето на коприната, която се плъзгаше по нежната й плът. Тя застана като бронзова статуя, с изпъкнали гърди, опряла длани в бедрата и леко изнесла единия си крак напред. След това тя се пресегна и издърпа завивките.
— Дължа ти нещо — каза дрезгаво тя.
Пит зърна отражението си в огледалото на вратата на гардероба. Върху себе си имаше само бели марли. Горната част на главата му и едната му буза бяха увити в бинтове, както и врата, и ранения му крак. Той не беше се бръснал цяла седмица и очите му бяха кървясали. В собствените си очи Пит изглеждаше като някой презрян парий, когото всяка себеуважаваща се грозновата дебелана би подминала.
— Аз съм една тъжна пародия на Дон Жуан — промърмори той.
— В моите очи ти си красив — прошепна Хала, като внимателно легна до него и нежно прокара пръсти по окосмената му гръд. — Трябва да бързаме. Имаме по-малко от час.
Пит изпусна дълбока въздишка. Щеше да си навлече гнева на доктор Уебстър, ако се пренапрегнеше и скъсаше шевовете си. Жалка капитулация. Защо се получава така, чудеше се той, че мъжът крои планове, по-сложни и потайни от тези на разузнавателните служби, за да прелъсти една жена, само и само да я накара тя да му се отдаде при най-невероятните обстоятелства, когато той най-малко очаква това? Пит бе убеден повече от всякога, че животът на Джеймс Бонд в действителност не е бил чак толкова за завиждане.