Бензиновите помпи отпред бяха лъскави и нови и рекламираха безоловно гориво за четиридесет и осем цента на литър. Магазинът бе изграден от кирпич и направен като индианските жилища от платата на Аризона със стърчащи над покрива стълбове. Вътре бе чисто. Рафтовете бяха изкусно подредени и отрупани с антикварни предмети, бакалски стоки и безалкохолни напитки. Магазинчето наподобяваше хилядите други малки самотни оазиси, които вирееха край националните магистрали.
Сам обаче не се вписваше в декора.
Нямаше бейзболна шапка, която да рекламира тракторите Катерпилар. Нямаше протрити каубойски ботуши, широка сламена шапка или избелели „Ливайс“. Сам бе облечен в яркозелена блуза с широка яка, жълти широки панталони и скъпи обувки за голф от кожа на гущер, направени по поръчка, снабдени отдолу с бутони. Равномерно подстриганата му бяла коса бе притисната от елегантна шапка на карета.
Сам Тринити остана в очертанията на вратата на магазина си, докато лекият бриз не издуха праха, вдигнат от перките на хеликоптера. След това премина асфалтовата ивица, като държеше пръчка за голф в стил Боб Хоуп и се спря на около шест метра от отварящата се врата.
Пръв скочи Гарза и тръгна към него.
— Здравей, стари иманярю.
Мургавото, с цвят на телешка кожа лице на Тринити се разтегна в широка тексаска усмивка.
— Хърб, ти стара тортило. Радвам се да те видя.
Той вдигна слънчевите си очила, зад които се показаха сини очи, които се присвиха от яркото южнотексаско слънце. След това очилата отново паднаха върху носа му като мандало. Той бе много висок и мършав като стълб на ограда, с тънки ръце и тесни рамене, но гласът му бе звучен и пълен с енергия.
Гарза представи останалите, но бе очевидно, че имената не стигнаха до съзнанието на Тринити. Той просто махна с ръка и каза:
— Радвам се да се запозная с всички вас. Добре дошли в Римската арена на Сам.
След това той забеляза лицето на Пит, бастуна и куцащата му походка.
— Да не си паднал от мотоциклета си?
Пит се засмя.
— От стъпалата след един скандал в кръчмата.
— Мисля, че ми харесваш.
Сандекър зае наперена стойка с разкрачени крака и кимна към пръчката за голф.
— Къде играете тук голф?
— Малко по-надолу по пътя, в Рио Гранде сити — отвърна весело Тринити. — Оттук до Браунсвил има няколко игрища. Току-що се връщам от едно малко състезание с неколцина стари приятели от казармата.
— Бихме искали да разгледаме музея ти — каза Гарза.
— Ще бъде чест за мен. Заповядайте. Не се случва всеки ден някой да пристигне с хвърчаща птичка, за да види моите древни предмети (той произнесе думата като „предме-е-ти“). Искате ли нещо за пиене, сода, бира? Имам една кана с „маргарита“ в хладилника.
— С удоволствие ще приема една „маргарита“ — каза Лили, като избърсваше врата си с кърпичка.
— Заведи нашите гости в музея, Хърб. Вратата е отключена. Ще се върна след минута.
Един камион с ремарке се отби да зареди и преди да влезе в жилището си, което бе до магазина, Тринити спря за момент да побъбри с шофьора.
— Приятен човек — промърмори Сандекър.
— Сам може да бъде по-приятен и от жената на южнотексаски фермер — каза Гарза. — Но ако бъде ядосан, става по-твърд и по-жилав от деветдесетцентова пържола.
Гарза ги поведе в кирпичената постройка зад магазина. Вътрешността не бе по-голяма от гараж за две коли, но бе претъпкана със стъклени витрини и восъчни фигури в облекло на римски легионери. Помещението с древните предмети бе безукорно чисто, по стъклените стени не се виждаше и следа от прах, а самите предмети грееха, излъскани до блясък.
Лили носеше дипломатическо куфарче. Тя внимателно го постави върху една стъклена витрина, отвори закопчалките и извади една дебела книга с илюстрации и снимки, която приличаше на каталог. След това започна да сравнява предметите с тези, изобразени в книгата.
— Добре изглеждат — каза тя, след няколкоминутно проучване. — Мечовете и остриетата приличат на римските оръжия от четвърти век.
— Не изпадайте във възторг — каза сериозно Гарза. — Това, което виждате тук, е изработено от Сам. Той вероятно ги е направил да изглеждат по-стари, като ги е обработил с киселина и ги е оставил дълго време на слънце.
— Те не са били изработени от Сам — каза категорично Сандекър.
Гарза го изгледа със скептичен интерес.