Президентът, облечен в топло яке от овча кожа, слезе по стъпалата на верандата и го поздрави:
— Адмирале, благодаря, че дойде.
— Бих предпочел да съм тук, отколкото във Вашингтон.
— Как беше пътуването?
— Спах през повечето време.
— Съжалявам, че се наложи така спешно да те извикаме тук.
— Напълно съзнавам важността на положението.
Президентът постави ръка на гърба на Сандекър и го поведе нагоре по стъпалата към вратата на вилата.
— Нека да влезем и хапнем нещо за закуска. Дейл Никълс, Джулиъс Шилър и сенатор Пит вече са нападнали яйцата и пушената шунка.
— Събрали сте мозъчния тръст, виждам — каза Сандекър с предпазлива усмивка.
— Прекарахме половината нощ в обсъждане на политическите последици от вашето откритие.
— Самият аз едва ли бих могъл да допълня нещо повече към доклада, който ви изпратих по куриер.
— С изключение на това, че сте забравили да включите схема на разкопките, които смятате да извършите.
— Ще стигнем и до тях — отвърна Сандекър, като отстояваше позицията си.
Президентът не бе смутен от раздразнения тон на Сандекър.
— Ще можете да ги покажете на всички по време на закуската.
Те прекъснаха разговора си за няколко мига, докато президентът го водеше през къщата, построена от дървени трупи. Те минаха през една уютна всекидневна, която бе обзаведена така, че приличаше по-скоро на модерна стая в градски апартамент, отколкото на ловна хижа. В една голяма каменна камина пращеше малък огън. Те влязоха в трапезарията, където Шилър и Никълс, облечени като рибари, станаха като един, за да се ръкуват. Сенатор Пит просто махна с ръка. Той бе облечен в анцуг.
Сенаторът и адмиралът бяха близки приятели поради близостта им с Дърк. Сандекър долови едно леко предупреждение от мрачното изражение на Пит старши.
Имаше и още един човек, когото президентът не бе споменал — Харолд Уисмър, стар приятел и съветник на президента, който се радваше на огромно влияние и работеше извън администрацията на Белия дом. Сандекър се зачуди защо той присъстваше.
Президентът издърпа един стол.
— Седни, адмирале. Как предпочиташ яйцата си?
Сандекър поклати глава.
— Една малка купа плодове и чаша обезмаслено мляко ще ми бъде достатъчно.
Един сервитьор с бяло сако взе поръчката на Сандекър и изчезна в кухнята.
— Ето как значи поддържаш тази желязна форма — каза Шилър.
— Това плюс достатъчно упражнения, които ме държат постоянно в изпотено състояние.
— Всички ние искаме да поздравим вас и вашите хора за прекрасната находка — започна Уисмър без колебание. Той гледаше през розови очила без рамки. Устните му почти не се виждаха от гъста и рошава брада. Той бе плешив като баскетболна топка, широко отворените му очи му придаваха леко опулен израз. — Кога смятате да започнете да копаете?
— Утре — отвърна Сандекър, подозирайки, че те се готвеха да дръпнат килимчето изпод краката му.
Той извади от куфарчето си увеличено копие на една карта за геодезически проучвания, която показваше топографията над Рома. Следващото нещо, което извади, бе една изрезка с рисунка на хълма, на която бяха обозначени местата, където те планираха да изкопаят шахтите. Той ги постави върху свободната част на масата.
— Възнамеряваме да изкопаем два изследователски тунела в главния хълм на осемдесет метра под върха.
— Този, който е наречен „Гонгора“?
— Да, тунелите ще влязат от две противоположни страни на склона срещу реката и след това ще завият един към друг, но на различни нива. Или единият, или и двата ще попаднат в пещерата, за която Юний Венатор споменава в надписа, гравиран върху камъка на Сам Тринити, или ако имаме късмет, може да се натъкнем на една от оригиналните входни шахти.
— Вие сте абсолютно сигурни, че съкровищата от Александрийската библиотека са на това място — каза Уисмър, като затягаше примката. — Нямате никакви съмнения.