— Никакви — потвърди Сандекър с язвителен тон. — Картата от римския кораб в Гренландия ни доведе до предметите, открити в Рома от Тринити. Всичко съвпада до най-малките подробности.
— Но възможно ли е…?
— Не, автентичността на римските предмети е проверена и потвърдена. — Сандекър рязко прекъсна Уисмър. — Това не е фалшификация, не е опит за измама, нито някакви сложни трикове или игра. Знаем, че съкровището е там. Единственият въпрос е колко голямо е то.
— Ние не намекваме, че съкровищата на Библиотеката не съществуват — бързо изрече Шилър, дори малко по-бързо, отколкото трябваше. — Но ти трябва да разбереш, адмирале, че международните последици от едно такова огромно откритие трудно биха могли да бъдат предсказани и още по-трудно овладени.
Сандекър погледна втренчено Шилър, без да мига.
— Не мога да разбера как изваждането на бял свят на знанието на древните ще доведе до един Армагедон. Освен това не смятате ли, че малко сте позакъснели? Светът вече знае за съкровището. Хала Камил съобщи за нашето търсене по време на обръщението си пред Обединените нации.
— Има съображения — каза президентът сериозно, — за които ти може би не предполагаш. Президентът Хасан може да предяви претенции, че цялото съкровище принадлежи на Египет. Гърция ще настоява да им върнем златния ковчег на Александър Македонски. Кой може да каже какви претенции ще изяви Италия?
— Може би аз съм тръгнал по погрешен път, господа — каза Сандекър. — Но доколкото зная, ние обещахме да поделим откритието с президента Хасан, с цел да стабилизираме правителството му.
— Вярно — призна Шилър. — Но това беше преди вие да установите точното му местонахождение край Рио Гранде. Сега въвлякохте и Мексико в играта. Онзи фанатик Топилцин може да направи голям въпрос от факта, че мястото, където е било заровено съкровището, преди е принадлежало на Мексико.
— Това може да се очаква — каза Сандекър. — Но девет десети от правната страна на въпроса се решава от собствеността. По закон предметите принадлежат на лицето, което притежава земята, където те са заровени.
— На мистър Тринити ще бъде предложена значителна сума пари за земята му и правата над реликвите — каза Никълс. — Бих добавил също така, че сумата, която ще му бъде изплатена, ще бъде освободена от данъци.
Сандекър погледна скептично Никълс.
— Съкровището може да струва стотици милиони. Готово ли е правителството да отиде на такава висока сума?
— Разбира се, че не.
— Ами ако Тринити не приеме вашата оферта?
— Има и други методи за сключване на сделка — каза Уисмър със студена решителност.
— Откога правителството се занимава с изкуство?
— Предметите на изкуството и останките на Александър Велики имат само историческа стойност — каза Уисмър. — Това, което е от жизненоважно значение за нас, е знанието, скрито в свитъците.
— Това зависи от окото на ценителя — каза философски Сандекър.
— Информацията, съдържаща се в научните документи, особено геологическите данни, биха могли да окажат огромно влияние върху нашите бъдещи взаимоотношения с Близкия изток — продължи упорито Уисмър. — Освен това трябва да се вземе под внимание и религиозната страна на въпроса.
— Какво има толкова? Гръцкият превод на оригиналния староеврейски текст на Стария Завет е бил направен в Библиотеката. Този превод стои в основата на всички книги на Библията.
— Но не и на Новия Завет. — Уисмър поправи Сандекър. — Под този хълм в Тексас може да има заровени исторически факти, които да хвърлят друга светлина върху възникването на християнството. Факти, които по-добре би било да си останат заровени.
Сандекър хвърли един студен поглед на Уисмър, след което се обърна към президента.
— Надушвам заговор, господин президент. Ще бъда благодарен, ако науча причината, поради която съм тук.
— Нищо лошо няма, адмирале, уверявам те. Но всички сме съгласни, че ни предстои една огромна и сложна операция, при която трябва да се пипа много внимателно и предпазливо.
Сандекър не беше глупав. Разбра, че капанът бе щракнал. Почти от самото начало бе усетил накъде духа вятъра.
— Значи след като ние от НЮМА — той направи пауза и погледна сенатора Пит — и особено твоя син, сенаторе, свършихме цялата мръсна работа, накрая ще бъдем изхвърлени като непотребна вещ.
— Трябва да признаете адмирале — каза Уисмър с официален тон, — че това едва ли е работа на една правителствена агенция, чиято сфера на дейност обхваща единствено подводните изследвания.