Шилър погледна навъсено президента.
— Около мястото сега ще загъмжи от хора. Предлагам да заповядате на военните да отцепят района.
— Джулиъс е прав, господин президент — каза Никълс. — Ако не бъдат спрени, иманярите ще сринат онези хълмове в желанието си да намерят съкровището.
Президентът кимна.
— Добре, Дейл. Осигури ми линия до генерал Меткалф, от Обединения комитет на началник-щабовете.
Никълс бързо стана от масата и влезе в кабинета, в който се помещаваха секретите служби и техниците от отдела за свръзка към Белия дом.
— Настоятелно препоръчвам да сложим информационна завеса върху цялата операция — каза напрегнато Уисмър. — Трябва също така да пръснем слух, че откритието е журналистическа измислица.
— Идеята не е добра, господин президент — бе мъдрият съвет на Шилър. — Вашите предшественици се убедиха колко скъпо струва това. Американският народ не трябва да бъде заблуждаван. Информационните медии ще надушат, че се опитвате да прикриете истината и ще ви разкъсат на парчета.
— Присъединявам се към Джулиъс — каза Сандекър. — Отцепете района, но не спирайте разкопките. Информирайте редовно обществеността, без да скривате нищо. Повярвайте ми, господин президент, вашата администрация би спечелила много повече, ако извади съкровищата на бял свят, след като те бъдат открити.
Президентът се обърна и погледна Уисмър.
— Съжалявам, Харолд. Може би всичко това да е за добро.
— Да се надяваме, че е така — каза Уисмър, като гледаше сериозно. — Не искам и да си помисля какво би могло да се случи, ако онзи фанатик Топилцин реши да го направи на въпрос.
68
Сам Тринити стоеше и наблюдаваше как Пит свързваше чифт електрически проводници, излизащи от две метални кутии, които бяха поставени върху отворената задна врата на неговия джип. Едната кутия имаше малък монитор за наблюдение, а другата — продълговато отверстие, от което като сплескан език бе увиснала хартия.
— Страхотна апаратура — отбеляза Тринити. — Как се казва?
— На технически език се нарича „Система за профилни подземни изследвания посредством отразени електромагнитни вълни“ — отговори Пит, като вкара проводниците в едно странно двугърбо устройство на четири колела, което се буташе с един прът. — На разбираем език това ще рече радарно устройство за изследване на земята, Георадар Едно, произведено от Ойо Корпорейшън.
— Не знаех, че радарът може да премине през земя и скали.
— Той може да осигури добър профил до десет метра дълбочина, и може да стигне до двадесет при идеални условия.
— Как работи?
— Когато портативната сонда се движи по терена, тя предава електромагнитни импулси в земята. Отразените сигнали се улавят от един приемник и след това се подават към процесора за цветни изображения и графичното регистриращо устройство вътре в джипа. Това е в основни линии същината на този метод.
— Сигурен си, че не искаш да тегля количката с предавателя?
— Като го бутам с ръка, мога по-добре да го управлявам.
— Какво търсим?
— Кухина.
— Искаш да кажеш пещера.
Пит се усмихна и сви рамене.
— То е едно и също.
Тринити погледна хълмистото било, на което те стояха, и вдигна очи към върха на хълма Гонгора, който бе на четиристотин метра от тях.
— Защо търсим съкровището на гърба на другия хълм?
— Искам да изпробвам някои функции на машината, преди да се заемем с главната площадка — отвърна неопределено Пит. — Освен това има известна вероятност Венатор да е заровил част от съкровището някъде другаде. — Той спря и махна на Лили, която се взираше през един геодезически теодолит недалеч от тях. — Готови сме — извика той.
Тя му махна в отговор и се приближи, като носеше една дъска със закрепена отгоре й милиметрова хартия.
— Ето твоята мрежа за претърсване — каза тя, като посочи с молив маркираните участъци върху хартията. — Граничните колове са поставени на местата им. Аз ще вървя зад джипа и ще следя приборите. Приблизително на всеки двадесет метра ще забождам малки маркировъчни флагчета, за да можем да вървим в права линия.
Пит кимна на Тринити.
— Готов ли си, Сам?
Тринити се намести зад волана и запали двигателя на джипа.