Робърт помисли за момент и после кимна.
— Съгласен.
Сервитьорът донесе поднос с чаши, бутилка бренди и кутия с пури.
Пол бавно запали една дълга пура. Той погледна въпросително брат си през облачетата дим.
— Как възнамеряваш да сложиш ръка върху съкровището на Библиотеката?
— Бях планирал да проведа едно масирано и невъоръжено нахлуване в пограничните американски щати, след като спечеля властта. Сега ми идва на ум, че мога да използвам настоящата възможност, за да направя един опит. — Робърт разклати чашата си и се загледа в тъмната течност. — Веднага щом се задвижи механизмът на моята акция, бедните от градовете и селяните от провинцията ще бъдат събрани и закарани на север до Рома, щата Тексас. За четири дни мога да събера триста, дори четиристотин хиляди души на нашия бряг на Рио Гранде.
— Как ще реагират американците на това?
— Нито един войник, граничен патрул или шериф в Тексас не ще може да спре нахлуването. Планирам в първата вълна от хора, която ще премине по моста и през реката, да сложа жени и деца. Американците са много сантиментални като нация. Въпреки че колеха селяни във Виетнам, сега няма да посмеят да стрелят по невъоръжени цивилни граждани пред прага на собствения им дом. Мога също така да разчитам и на това, че Белият дом ще се уплаши да не бъде въвлечен в неприятен международен инцидент. Президентът няма да посмее да даде заповед за стрелба. Пасивната им съпротива ще бъде просто пометена от човешката вълна, която ще нахлуе през Рома и ще влезе в подземната пещера, където се намира съкровището на Библиотеката.
— И Топилцин ще ги предвожда?
— Да, аз ще предвождам.
— Колко време смяташ, че ще може да задържим пещерата? — попита Пол.
— Толкова, колкото ще бъде необходимо на преводачите на древни езици да изследват и да вземат онези свитъци, които съдържат информация за отдавна изгубени находища на нефт и скъпоценни камъни.
— Това може да отнеме седмици. Няма да имаш време. Американците ще прегрупират силите си за отбрана и за няколко дни ще изтласкат хората ти обратно в Мексико.
— Не и ако заплаша, че ще изгоря свитъците и ще унищожа произведенията на изкуството. — Робърт изтри устните си със салфетка. — Реактивният ми самолет трябва вече да е презареден. Време е да се връщам в Мексико и да се захващам с организирането на тази операция.
В очите на Пол се появи уважение към находчивостта и изобретателността, която брат му бе проявил в разсъжденията си.
— Щом бъде притиснато до стената, американското правителство няма да има друг избор, освен да преговаря. Това ми харесва.
— Несъмнено най-голямото нашествие на хора, което ще нахлуе в Съединените щати след британците по времето на Революцията — каза Робърт. — На мен това ми харесва още повече.
70
Те започнаха да прииждат с хиляди през първия ден и с десетки хиляди през следващите. От цялата територия на северно Мексико, вдъхновени от пламенните речи на Топилцин, запристигаха хора, кой с кола, кой с претъпкани автобуси и камиони. Мнозина извървяха пеш дългото разстояние до потъналия в прах Мигел Алеман, който се намираше на отвъдния бряг срещу Рома. Асфалтовите шосета от Монтерей, Тампико и Мексико Сити бяха задръстени от дълги върволици превозни средства.
Президентът Де Лоренцо се опита да спре лавината от хора, която се бе устремила към границата. Той вдигна по тревога мексиканските въоръжени сили и им заповяда да блокират пътищата. Със същия успех военните можеха да се опитат да спрат бушуващо наводнение. Един взвод войници, пред опасността да бъдат пометени от човешката вълна в едно от предградията на Гваделупа, откриха огън срещу тълпата и убиха петдесет и четири души, повечето от тях жени и деца.
Неволно президентът Де Лоренцо бе дал силен коз в ръцете на Топилцин. Робърт Капестер се бе надявал точно на такъв вид реакция от негова страна. В Мексико Сити избухнаха безредици и Де Лоренцо осъзна, че трябваше или да отстъпи, или да се изправи пред опасността от повсеместни вълнения, които да запалят искрата на една евентуална революция. Той изпрати съобщение до Белия дом, в което поднасяше искрените си съжаления за това, че не е успял да спре надигащите се маси, след което върна в казармите армейските подразделения, много войници от които дезертираха и се присъединиха към похода.
След като падна и последното препятствие по пътя им, неудържимите тълпи се отправиха като огромен мравуняк към Рио Гранде.