Выбрать главу

Ако предупредителният преграден огън не ги спреше — Чандлър бе войник, който щеше да изпълни дълга си безпрекословно. Ако му бъдеше наредено, той щеше да използва силите под негово командване, за да отблъсне мирното нашествие без оглед на пролятата кръв.

Пит стоеше на слънчевата тераса, която се намираше на втория етаж над магазина на Сам и се взираше през един телескоп, който тексасецът използваше, за да наблюдава звездите. Слънцето бе залязло зад гребена от хълмове на запад и над реката падаше здрач. От другата страна на Рио Гранде грижливо подготвеният спектакъл тепърва щеше да започне. Запалени бяха десетки разноцветни прожектори. Някои от тях започнаха да шарят из небето, други осветиха една висока кула, която бе издигната в центъра на града.

Пит фокусира телескопа и увеличи изображението на малката фигурка, която носеше бяла роба до коленете и пъстра шапка и бе застанала на тясна площадка на върха на кулата. Като гледаше вдигнатите й ръце, които правеха резки и красноречиви жестове, Пит прецени, че човекът, към когото бяха отправени всички погледи, произнасяше пламенна реч.

— Чудя се кой ли е онзи тип със странния костюм, който подстрекава местните жители?

Сандекър бе седнал до Лили и разглеждаше подземните профили, които бяха получили при изследването. При въпроса на Пит той вдигна глава.

— Вероятно онзи мошеник Топилцин — изсумтя той.

— Той може да хипнотизира тълпа и от най-ревностните евангелисти.

— Има ли признаци, че те ще се опитат да прекосят реката тази вечер? — попита Лили.

Пит отлепи очи от телескопа и се облегна назад.

— Работата им по подготовката на флотилията върви с пълна пара, но се съмнявам дали ще бъдат готови за това в близките четиридесет и осем часа. Топилцин няма да тръгне в настъпление, преди да е сигурен, че не е главна тема в новинарските емисии по целия свят.

— Топилцин е псевдоним — информира го Сандекър. — Истинското му име е Робърт Капестер.

— Вдигнал е голям шум около себе си.

Сандекър вдигна нагоре палеца и показалеца си, като остави един инч разстояние между тях.

— Толкова остава на Капестер, за да вземе властта в Мексико.

— Ако мога да съдя по мащаба на сборището от другата страна на реката, той иска да заграби и целия американски югозапад.

Лили се изправи и се протегна.

— До гуша ми дойде да седя тук. Ние вършим цялата работа, а военните инженери обират славата. Това, че не ни позволяват да наблюдаваме изкопните работи и не ни допускат до имота на Сам аз намирам за много невъзпитано от тяхна страна.

Пит и Сандекър се усмихнаха на типично женския начин, по който Лили бе подбрала думите си.

— Аз бих използвал малко по-силна дума от „невъзпитано“ — каза адмиралът.

Лили нервно загриза върха на писалката си.

— Защо нямаме вест от сенатора? Той трябваше да се обади досега.

— Не знам защо — отвърна Сандекър. — Всичкото, което ми каза, след като му обясних плана на Дърк, бе, че ще се помъчи по някакъв начин да постигне споразумение.

— Така ми се иска да знаехме как се развиват работите там — прошепна Лили.

На стълбите, които водеха към терасата, се появи Тринити с престилка на кръста.

— Някой да желае ястие с прочутото чили на Тринити?

Лили го погледна неспокойно.

— Много ли е люто?

— Моя малка лейди, аз мога да го приготвя нежно като бяла ружа за твоя стомах или огнено люто като киселина от батерия. Ще го приготвя по твой вкус.

— Ще се спра на бялата ружа — реши без колебание Лили.

Преди Пит и Сандекър да успеят да дадат поръчката си, Тринити се обърна и се загледа през здрача във върволицата фарове, които приближаваха по пътя.

— Трябва да е още един военен конвой — съобщи той. — Откакто онзи генерал заварди пътищата и пренасочи цялото движение на север, насам не са идвали нито коли, нито камиони.

След малко те преброиха пет камиона, водени от един хамър, превозното средство, което замести издръжливите джипове. Камионът, с който завършваше колоната, теглеше едно ремарке, в което имаше машина, покрита с платнище. Конвоят не се отби от пътя, за да тръгне към лагера на инженерите под хълма Гонгора, нито продължи към Рома, както се очакваше. Камионите последваха хамъра в отбивката към Римската арена на Сам и спряха между бензиновите колонки и магазина. Пътниците слязоха от хамъра и се огледаха.