Пит веднага разпозна три лица. Двама от мъжете бяха в униформа, докато третият носеше пуловер и дънки. Пит прекрачи внимателно през парапета и се провеси надолу, докато краката му не се озоваха само на няколко фута над земята. След това се пусна и се приземи току под носа им, като леко изохка от внезапната болка, която прониза ранения му крак. Посетителите се сепнаха от неговото внезапно появяване, както и той беше изненадан от тяхното.
— Ти пък откъде се изтърси? — попита Ал Джордино, ухилен до уши. Той изглеждаше блед на светлината на фаровете и ръката му висеше на една превръзка от рамото, но шеговитото му настроение не бе го напуснало и за миг.
— Тъкмо се канех да те попитам същото.
Полковник Холис пристъпи напред.
— Не предполагах, че ще се срещнем отново толкова скоро.
— Нито пък аз — добави майор Дилинджър.
Пит почувства как го облива вълна на огромно облекчение, когато сграбчи протегнатите им ръце.
— Твърде слабо е да се каже, че само се радвам да ви видя. Как се озовахте тук?
— Баща ти успя с присъщото му красноречие да убеди обединените началник-щабове — обясни Холис. — Едва бях приключил с доклада по мисията „Лейди Фламбъро“, когато пристигна заповед да събера и натоваря хората си на камиони и да дойда по най-бързия начин тук, като използвам само черни пътища. Всичко се пази в дълбока тайна. Казаха ми, че командващият военните подразделения тук не знае нищо за нашата мисия и ще научи за нея едва след като му докладвам.
— Генерал Чандлър — каза Пит.
— Да, твърдият като стомана Чандлър. Служих при него в НАТО преди осем години. Все още той смята, че войните се печелят само със силата на оръжието. Значи на него се е паднала мръсната работа да изиграе ролята на Хораций, като защитава моста.
— Какви са заповедите ви? — попита Пит.
— Да окажем помощ на теб и доктор Шарп в работата ви по проекта, какъвто и да е той. Адмирал Сандекър ще осигурява пряката линия до сенатора и Пентагона. Това май е всичко, което знам.
— Не споменаха ли Белия дом?
— Няма нищо черно на бяло.
Той се обърна, тъй като Лили и адмиралът, които бяха предпочели по-дългия път по вътрешните стълби, се втурнаха навън от входната врата. Докато Лили прегръщаше Джордино, а Дилинджър се представяше на Сандекър, Холис дръпна Пит настрана.
— Какво, по дяволите, става тук? — промърмори той. — Да не би да е някакъв цирк?
Пит се ухили.
— Не знаеш колко си близо до истината.
— Къде е мястото на моите специални сили?
— Когато започне безплатното шоу — каза Пит, като стана напълно сериозен, — твоята задача е да вдигнеш във въздуха сцената.
71
Изкопната машина, която Силите за специални операции бяха докарали от Вирджиния, бе огромна. Широките гъсенични вериги придвижиха масивното й туловище до мястото, което Лили бе отбелязала с едно от малките маркерни флагчета. След десетина минути обучение и практика, Пит запомни функциите на лостовете и започна сам да работи със стоманеното чудовище. Той вдигна във въздуха широката два метра и половина кофа, след което я заби в твърдата земя като огромен нокът на хищна птица. Чу се силно дрънчене на метал.
За по-малко от час върху обратната страна на хълма бе изкопан трап, дълбок шест метра и дълъг двадесет. Точно на този етап от изкопните работи, като подскачаше и заобикаляше ниските храсти, към тях започна да се приближава един „Блейзър“, щабна кола с четворно предаване, зад чиято прашна диря се тътреше един камион с войници.
Колелата не бяха още спрели, когато от нея изскочи един капитан. Той застана изпъчено, сякаш бе глътнал бастун. В очите му се четеше решителността на човек, който поставя военната дисциплина над всичко и изпълнява безпрекословно всички дадени му заповеди и нареждания.
— Влизането тук е забранено — отсече той. — Лично аз ви предупредих преди два дена да не правите опит да влизате тук отново. Сега трябва да си приберете машината и да напуснете незабавно района.
Пит невъзмутимо слезе от седалката си и се загледа в дъното на изкопа, сякаш офицерът не съществуваше.
Лицето на капитана почервеня и той излая на сержанта си: