— Не можех да умра, без да застана за последен път в твоето всеопрощаващо присъствие.
— Спести си тези врели-некипели и свали глупавите превръзки. Губиш финеса си. Твоето непохватно имитиране на Махфуз бе твърде посредствено за човек с твоите способности.
Амар не отговори. Той бавно разви бинтовете, докато краищата им не паднаха на земята.
Язид шумно си пое дъх, когато видя ужасно обезобразеното лице на Амар. Във вените на Фавзи течеше садистична кръв — той се взря в Амар с перверзното вълнение на човек, който изпитва радост от вида на човешкото страдание.
— Възнаграждението ми за моята служба — бавно каза Амар със стържещ глас.
— Как така остана жив? — попита Язид с глас, треперещ от вълнение.
— Моят верен приятел Ибн ме скри от американските специални сили и така прекарахме два дни, докато той не направи сал от плаващи трупи. След десет часа носеше по течението и усърдно гребане, по волята на Аллах ние бяхме спасени от един чилийски риболовен кораб, който ни остави на брега близо до едно малко летище в Пуерто Уилямс. Откраднахме един самолет и отлетяхме за Буенос Айрес, където наех друг реактивен самолет, който ни докара в Египет.
— Смъртта не идва лесно при теб — измърмори Язид.
— Съзнаваш ясно, че с идването тук ти си подписал смъртната си присъда — замърка Фавзи, изпълнен с очакване.
— Не очаквах друго.
— Сюлейман Азис Амар — каза Язид с нотка на тъга в гласа си. — Най-великият политически убиец на своето време, който всяваше страх и респект в ЦРУ и КГБ, организаторът и изпълнителят на най-съвършените убийства, които някога са били извършвани. Само като си помисли човек, че ти ще завършиш живота си на улицата като мръсен и трогателен просяк.
— Какво говориш, Ахмад? — попита изненадан Фавзи.
— Амар практически е мъртъв — отвращението на Язид бавно се превръщаше в задоволство. — Нашите финансови експерти ще направят необходимото неговите богатства и инвестиции да преминат в мои ръце. След това той ще бъде изгонен на улицата, като ще бъде охраняван двадесет и четири часа в денонощието, за да бъдем сигурни, че ще остане в бордеите. До края на дните си той ще трябва да проси по улиците, за да оживее. Това е далеч по-лошо от една бърза смърт.
— Вие ще наредите да ме убият, когато ви кажа това, за което дойдох — разприказва се Амар.
— Целият съм в слух — каза нетърпеливо Амар.
— Продиктувах един подробен доклад от тридесет и две страници за аферата „Лейди Фламбъро“. Всички имена, разговори, часове и дати, бяха грижливо описани. В доклада има всичко, абсолютно всичко, включително наблюденията ми върху ролята на мексиканците в операцията и моето мнение за връзката между теб и Топилцин. В момента разузнавателните служби на шест държави, както и журналистите от новинарските медии четат копия от доклада ми. Каквото и да направиш с мен, Ахмад, трябва да знаеш, че с теб е свършено.
Той не успя да довърши изречението си. Остра болка проряза главата му и долната му челюст увисна безпомощно. С почервеняло от гняв лице и със скърцащи от злоба зъби, Фавзи бе ударил Амар с юмрука си. Ударът нямаше силата на добре планирана атака. Фавзи бе действал, без да мисли, неговата бурна реакция бе плод на пълната му загуба на самообладание. Ударът рикошира от едната страна на счупената челюст на Амар.
Човек в добро физическо състояние спокойно би издържал на този удар, но Амар се залюля и за малко да изгуби съзнание. Нежната зараснала тъкан около очите и челюстта му се разкъса и разтвори.
Той залитна назад, като се мъчеше слепешком да отбива с ръце побеснелите удари на Фавзи. Лицето му бе побеляло, по страните му шуртеше кръв, но той не спираше да се бори с едничката цел да прогони болката от съзнанието си.
— Спри! — извика Язид на Фавзи. — Не виждаш ли, че този човек сам ги търси смъртта? Той може би лъже, като се надява, че ние ще го убием тук и сега.
Амар успя да възвърне част от самообладанието си и определи посоката, от която идваше гласа на Язид и тежкото учестено дишане на побеснелия Фавзи.
Той протегна лявата си ръка и тръгна леко напред, докато не се увери, че е докоснал дясната ръка на Язид. След това я сграбчи и посегна светкавично зад врата си със свободната си ръка.