Най-бързите лодки бяха стигнали до отсрещния бряг и пътниците им бързо изскочиха от тях. Те изчакаха да пристигнат всички хора от първата вълна и едва след като флотилията бе поела по обратния си път, тълпата се събра и тръгна напред. Неколцината мъже, които бяха прекосили реката, крачеха нагоре-надолу по брега и подвикваха през рогове от бик, за да окуражат и подтикнат жените да вървят напред.
Хванали в ръце свещите и децата си, жените запяха в монотонен хор и тръгнаха в колони по утъпканите пътеки край брега, като заобикаляха хълма подобно на армия от мравки, чийто път е препречен от малко камъче, което те заобикалят, за да се срещнат отново от другата му страна.
Камерите ясно показваха сгърчените от ужас лица на децата и решителното изражение в очите на жените, когато те се изправиха срещу зиналите към тях дула на оръжията. Топилцин им бе внушил, че неговата божествена сила ще ги запази невредими и те му вярваха безрезервно.
— Боже господи! — възкликна Дъг Оутс. — Цялата първа вълна се състои само от жени и малки деца.
Никой не коментира тревожното наблюдение на Оутс. Мъжете в Залата за кризисни ситуации наблюдаваха с растящ ужас как друга тълпа жени поведоха децата си по моста, като се насочиха към танковете и бронираните коли, които бяха блокирали плътно пътя.
— Генерале — каза президентът, — можете ли да изстреляте един залп над главите им?
— Да, сър — отвърна Чандлър. — Наредих на войниците си да заредят халосни патрони. Ако използваме истински боеприпаси, съществува голям риск да поразим невинни хора в града зад тълпата.
— Мъдро решение — каза генерал Меткалф от Обединените началник-щабове. — Къртис си знае работата.
Генерал Чандлър се обърна към един от помощниците си.
— Дайте команда за залп с халосни заряди.
Помощникът му, който бе с чин майор, излая в един радиоприемник:
— Залп с халосни, огън!
Гръмотевичен тътен разтърси нощта. Дулата на оръжията избълваха дълги огнени езици и осветиха за миг тълпата. Ударната вълна от залпа се понесе като силен порив на вятър и угаси много от свещите, които жените държаха в ръце. Цялата долина заехтя от оглушителните гърмежи на танковите оръдия и пукота от лекото стрелково оръжие.
Десет секунди. Десет секунди изминаха от командата „Огън“ до „Прекрати огъня“ и още десет, за да отекне тътенът в ниските хълмове зад Рома.
Над стъписаното множество се възцари смразяваща тишина, пропита с острата миризма на кордит.
След миг обаче тишината бе раздрана от женски писъци, бързо последвани от тъничките гласчета на децата, които запищяха, обзети от смъртен ужас. Повечето се строполиха на земята, загубили ума и дума от страх, а останалите продължиха да стоят, замръзнали от уплаха. Мощен вик последва от другия бряг. Мъжете, които по план трябваше по-късно да прекосят реката, бяха изпаднали в ужас от мисълта, че жените и децата им може да са убити или ранени.
Избухна оглушителна врява и настана пълен хаос и безредие. В продължение на няколко минути нашествието на имигрантите изглеждаше като че ли бе отблъснато и спряно.
Изведнъж на мексиканския бряг блеснаха прожектори и осветиха една фигура, застанала на малка дървена площадка, която няколко мъже в бели туники носеха на раменете си.
Топилцин стоеше с разтворени ръце като пародия на Христос и крещеше от високоговорители, като нареждаше на жените, които се бяха свили върху земята, да станат и да тръгнат решително напред. Постепенно шокът отмина и всички започнаха да проумяват, че няма окървавени и разкъсани тела. Мнозина започнаха да се смеят истерично след като откриха, че са невредими. Възторжен възглас на прослава разцепи въздуха, тъй като хората бяха изтълкували по свой начин случилото се и бяха убедени, че божествената сила на Топилцин бе тази, която по някакъв чудодеен начин бе отклонила смъртоносния огън, запазвайки ги живи и невидими.
— Той обърна нещата в наша вреда — обезсърчено каза Джулиъс Шилър.
Президентът поклати тъжно глава.
— Също както се е случвало не един и два пъти в историята на нашата държава, когато на нашите хуманни усилия са отвръщали с удар.
— Чандлър се намира в много трудно положение — каза Никълс.
Генерал Меткалф бавно кимна с глава:
— Да, всичко сега е струпано на плещите му.
Часът за съдбоносното решение бе ударил. Болезненият проблем не търпеше повече отлагане. Седнал в добре защитеното укритие, дълбоко в подземията на Белия дом, президентът запази странно мълчание. Той умело бе прехвърлил бомбата с часовниковия механизъм на военните, с което бе превърнал генерал Чандлър в евентуалната изкупителна жертва.