Президентът бе изпаднал в патова ситуация. От една страна той не можеше да позволи на армия от чужди нашественици да нахлуе безпрепятствено през границите. От друга страна обаче, той не можеше да рискува пълния крах на администрацията си, който неминуемо щеше да последва, ако той дадеше изрична заповед на Чандлър да открие огън по жени и деца.
Никога един президент не беше се чувствал толкова безпомощен.
Пеещите жени и деца бяха само на няколко метра от войниците, които се бяха окопали близо до бреговата линия. Онези, които бяха начело на извитата като змия колона от запалени свещи по международния мост, бяха стигнали толкова близо до танковете, че можеха спокойно да видят дулата им, ако вдигнеха нагоре глава.
Независимо от това, че генерал Къртис Чандлър имаше зад себе си дълга и блестяща военна кариера, той нямаше да може да преодолее угризенията на съвестта си. Съпругата му се бе поминала предишната година след продължително боледуване, освен това те нямаха деца. На пагоните си имаше една звезда — той бе бригаден генерал и през краткото време, което оставаше до излизането му в запаса, той не можеше да се надява на повишение. Сега той стоеше на хълма, като наблюдаваше как стотици хиляди нелегални имигранти нахлуват в родината и се чудеше защо трябваше да изпита такава горчивина и мъка в края на живота си.
Лицето на помощника му бе придобило почти обезумяло изражение.
— Сър, заповедта за стрелба.
Чандлър се загледа в малките деца, стиснали уплашено ръцете на майките си и на светлината на свещите той видя широко отворените им черни очи.
— Генерале, какво ще заповядате? — попита го умолително помощникът.
Генералът измърмори нещо, но помощникът му не успя да го чуе от силното пеене.
— Извинявам се, генерале, „Стреляйте“ ли казахте?
Чандлър се обърна и очите му заблестяха.
— Пуснете ги да минат.
— Сър?
— Това е заповедта ми, майоре. Да пукна, ако си отида от този свят като убиец на бебета. И за бога, в никакъв случай не изговаряй думите „Не стреляйте“, за да не би някой безмозъчен взводен командир да ги разбере погрешно.
Майорът кимна и забързано заговори в микрофона си.
— До всички командири. Заповедта на генерал Чандлър е да пропуснете имигрантите през линията на нашата отбрана, без да проявявате враждебни действия към тях. Повтарям, оттеглете се от позициите си и ги пуснете да минат.
С огромно облекчение американските войници свалиха оръжието си. В продължение на няколко минути те стояха на едно място, неспокойни и напрегнати, след това обаче някои от тях започнаха да флиртуват с жените; други коленичиха и се заиграха с децата, като ги утешаваха нежно и ги подканяха да си избършат сълзите.
— Простете ми, господин президент — каза Чандлър, като говореше в една камера. — Съжалявам, че трябва да завърша по този начин кариерата си на военен, като отказвам да изпълня заповед на главнокомандващия, но предвид възникналите обстоятелства, аз сметнах, че…
— Не се тревожи — отговори президентът. — Ти свърши великолепна работа.
След това той се обърна към генерал Меткалф.
— Не ме интересува на кое стъпало се намира той във военната йерархия. Моля да се погрижите Къртис да получи още една звезда.
— Ще бъда повече от щастлив да го направя, сър.
— Добре разчетен ход, господин президент — каза Шилър, който осъзна, че мълчанието на президента е било само един блъф. — Вие, без съмнение, познавате добре генерала.
В очите на президента се появи лека усмивка.
— С Къртис Чандлър сме служили заедно като лейтенанти от артилерията в Корея. Той би открил огън по всяка озлобена или необуздана въоръжена тълпа, но по жени и деца — никога.
Генерал Меткалф също прозря истината зад паравана.
— Но вие и сега сте поели огромен риск.
Президентът кимна в съгласие.
— Сега ще трябва да отговарям пред американския народ за това, че не съм оказал съпротива срещу масовото нахлуване на нелегални имигранти в неговата земя.
— Да, но вашата демонстрация на въздържаност ще бъде силен коз в бъдещите преговори с президента Де Лоренцо и другите лидери от Централна Америка — утеши го Оутс.