— Трябва да отдам дължимото на способностите ти, Капестер — промърмори с отвращение Пит. — В главата ти има само велики мисли. Жалко, че са те пуснали на свобода. От теб спокойно може да се пръкне един нов Наполеон, който да командва останалите луди в някоя лудница.
Капестер присви очите от раздразнение.
— Сбогом, мистър Пит. Търпението ми се изчерпа. Ще изпитам истинско удоволствие да те принеса в жертва на боговете и изпратя одраната ти кожа в Белия дом.
— Моля за прошка, че нямам никакви декоративни татуировки.
Капестер бе смутен от спокойното и безгрижно държане на Пит. Никой досега не беше се отнасял с пренебрежение към него. Той се обърна и вдигна ръка към смълчаната маса от хора.
— Не смяташ ли, че трябва да прегледаш новото си богатство, преди да го предадеш в техните ръце? — попита Пит. — Помисли си за гневните протести, които ще те засипят от всички посоки на света, за това че си позволил на твоите търтеи да направят на пух и прах ковчега на Александър Велики.
Ръката на Капестер бавно се спусна. Лека червенина бе избила по слепоочията му.
— Какви ги дрънкаш? Ковчегът на Александър съществува?
— Както и тленните му останки. — Пит посочи с ръка към тунела. — Какво ще кажеш за една обиколка с екскурзовод, преди да отвориш хранилището за посещение и пуснеш вътре възторжените си последователи?
Капестер кимна. С гръб към тълпата, той измъкна колта от колана под робата си и го протегна напред, като го криеше под широкия си увиснал ръкав. Другата му ръка стискаше димната бомба.
— При най-малкото заплашително движение от твоя страна или от който и да е друг, скрит вътре в тунела, аз ще пръсна гръбнака ти на две.
— Защо ще искам да ти навредя? — Пит попита с престорена невинност.
— Къде са инженерите, които работеха по изкопа?
— Всеки един мъж, който можеше да носи оръжие, бе изпратен на отбранителната линия до реката.
Лъжата изглежда задоволи Капестер.
— Вдигни си ризата и си свали панталоните под ботушите.
— Пред всичките тези хора? — попита Пит, като се усмихваше.
— Искам да видя дали си въоръжен или имаш някъде скрит микрофон.
Пит вдигна полото си над раменете и свали дънките до глезените си. Нямаше и следа от предавател или пистолет, който да е скрит по тялото му или вътре в ботушите му.
— Доволен ли си?
Топилцин кимна. Той махна с пистолета към входа на шахтата.
— Ти водиш, а аз ще те следвам.
— Имаш ли нещо против да внеса вътре и манекена? Оръжията по него са наистина от римско време.
— Може да ги оставиш в началото на изхода.
След това Капестер се обърна и даде сигнал с ръка на съветниците си, че всичко е наред.
Пит си оправи дрехите, свали оръжията от манекена и влезе в шахтата.
Покривът бе с височина малко под два метра и като тръгна надолу, Пит трябваше да си навежда главата, за да не се удари в опорните греди. Той остави копието и меча, но задържа щита и го постави върху главата си, сякаш да се предпази от падащи камъни.
Като знаеше, че щитът бе почти толкова безполезен, колкото и лист картон срещу изстрелите от едрокалибрен пистолет, Топилцин не възрази.
В началото шахтата се спускаше под стръмен наклон в продължение на дванадесет метра, след което ставаше хоризонтална. Коридорът бе осветен от низ лампи, които висяха от гредите на тавана. Вътре се вървеше лесно, тъй като военните инженери бяха изравнили стените и пода и бяха направили повърхността им гладка. Единственото неудобство бе спареният въздух и праха, който се вдигаше на облаци от техните стъпки.
— Получавате ли звук и картина, господин президент? — попита генерал Чандлър.
— Да, генерале — отговори президентът. — Разговорът им се чува напълно ясно, но когато влязоха в тунела, те излязоха от обхвата на камерата.
— Ще ги поемем отново в пещерата с ковчега, където сме скрили друга камера.
— Къде се намира подслушвателното устройство на Пит? — попита Мартин Броган.
— Микрофонът и предавателят са поставени в предния шев на стария щит.
— Пит въоръжен ли е?
— Не вярвам.