Всички присъстващи в Залата за кризисни ситуации млъкнаха, когато погледите им се преместиха на втория монитор, който показваше изкопаната кухина под хълма Гонгора. Камерата бе фокусирана в един златен ковчег, издигнат в центъра на подземното помещение.
Но не всички очи бяха приковани към втория монитор. Един чифт все още гледаше първия.
— Кой беше този? — внезапно изтърси Никълс.
Очите на Броган се присвиха.
— Какво искаш да кажеш?
Никълс посочи монитора, чиято камера бе все още насочена към входа на подземния тунел.
— Една сянка премина пред камерата и влезе в тунела.
— Не видях нищо — каза генерал Меткалф.
— Нито пък аз — присъедини се към него и президентът. Той се наведе към микрофона, поставен на масата пред него. — Генерал Чандлър?
— Да, господин президент — отвърна незабавно генералът.
— Дейл Никълс се кълне, че е видял някой да влиза в тунела след Пит и Топилцин.
— На един от моите помощници също му се сторило, че зърнал някого.
— Значи не ми се привиждат разни неща — въздъхна Никълс.
— Имате ли представа кой би могъл да бъде това?
— Който и да е бил той — каза Чандлър с изписана върху лицето му тревога, — той не е от нашите.
76
— Виждам, че накуцваш — каза Капестер.
— Малък спомен от налудничавия план на брат ти да убие президента Хасан и Хала Камил.
Капестер хвърли един въпросителен поглед към Пит, но не продължи по-нататък по тази тема. Съзнанието му бе твърде заето с това да следи всеки един ход на Пит, като същевременно не забравяше да следи и за най-малкия сигнал за опасност от тунела.
Малко по-навътре тунелът се разширяваше в една кръгообразна галерия. Пит намали ход и спря пред един ковчег, поставен върху четири опори, които представляваха скулптури, наподобяващи изправени китайски дракони. Всичко блестеше от злато, което лампите на тавана осветяваха. До една от стените бяха събрани и подпрени оръжия на римски легионери.
— Александър Велики — съобщи Пит. — Предметите на изкуството и свитъците се съхраняват в едно съседно помещение.
Капестер се приближи до ковчега в благоговение. Той колебливо протегна ръка и докосна върха му. После внезапно дръпна рязко ръката си и се завъртя с лице към Пит. Лицето му бе изкривено от ярост.
— Измама! — изкрещя той и гласът му отекна в тунелите. — Това не е ковчег на две хиляди години. Боята още не е изсъхнала.
— Гърците са били много напреднали.
— Млъкни!
Десният ръкав на Капестер се вдигна и под него се показа пистолета.
— Край на празните приказки, мистър Пит, къде е съкровището?
— Дай ми малко време — замоли се Пит. — Все още не сме стигнали до главното хранилище.
Той започна да се отдръпва от ковчега, като си придаваше вид на уплашен и продължи да отстъпва, докато раменете му не опряха в стената, където бяха струпани древните мечове и копия. Очите му бързо се насочиха към ковчега, сякаш очакваха този, който е вътре, да се изправи.
Капестер улови потайния поглед и устните му се разтегнаха в многозначителна усмивка. Той дръпна спусъка и изстреля четири куршума. Те пробиха малки дупчици в едната страна, но раздробиха отсрещната, от която се разхвърчаха големи парчета дърво. Вътре в малката подземна галерия ехото, което се получи, бе оглушително, сякаш пистолетът бе гръмнал под гигантска камбана.
Капестер хвана капака, който покриваше горната част на ковчега.
— Твоето подкрепление, мистър Пит? — изръмжа той. — Колко глупаво от твоя страна.
— Нямаше къде другаде да го скрия — отвърна със съжаление Пит. Зелените му очи не излъчваха никакъв страх и гласът му бе твърд и уверен.
Капестер вдигна капака и погледна вътре. Лицето му стана мъртвешки бледо и той се разтрепери от ужас, преди ди пусне капака, който се затвори със силен трясък. Устните му издадоха нисък стон, който се усили и прерасна в едно дълго и протяжно „не-е-е“.
Пит леко се извърна, за да може щитът да прикрие движението на дясната му ръка. Той се отдели от стената на подземното помещение и започна да се приближава към Капестер, докато не застана с лице към лявата му страна, след това погледна неспокойно стрелките на часовника си. Времето му бе на привършване.
Изпълнен с ужас, Капестер отново пристъпи до ковчега и повдигна капака. Този път той го отвори широко и го остави да падне назад. След това с огромно усилие на волята си погледна вътре.