— Пол… това наистина е Пол — запелтечи той, изпаднал в шок.
— Доколкото успях да разбера — каза Пит, — президентът Хасан не е възнамерявал да позволи на последователите на Ахмад Язид да го погребат в гробница като мъченик. Затова трупът бе изпратен по въздуха тук, където може да почивате в мир и двамата.
Капестер бе приковал поглед в брат си. Шокът от разкритието бавно изчезваше и даваше път на скръбта. След миг лицето му се изкриви от горчива ярост.
— Каква е била ролята ти във всичко това? — попита той със злобна нотка в гласа си.
— Аз оглавявах екипа, който намери ключа към мястото, където е било скрито съкровището на Библиотеката. След това терористите, наети от твоя брат, се опитаха да убият мен и моите приятели, но единственото, което успяха, бе да съсипят колата ми, която бе рядък и ценен модел. Това бе голяма грешка. След това, ти и твоят брат взехте баща ми като заложник на „Лейди Фламбъро“. Знаеш за кой кораб говоря. Това вече беше фатална грешка. Реших да не си губя времето повече с вас и дойдох да си разчистим сметките. Ти ще умреш, Капестер. Още една минута и ти ще лежиш тук като брат си — студен и вкочанен. Едно минимално възмездие за онези хора, чийто сърца си извадил и за всички онези деца, които се удавиха поради твоята маниакална алчност за власт.
Тялото на Капестер се изпъна и скръбта изчезна от очите му.
— Но не преди да убия теб! — изкрещя диво той, като се завъртя и се сниши.
Пит се бе подготвил за атаката. Мечът, който той бе измъкнал от купчината до стената, бе вече вдигнат над главата му. Той замахна с него надолу, като описа широка странична дъга.
Обезумял от ярост, Капестер вдигна колта. Още няколко сантиметра и дулото щеше да се изравни с главата на Пит. Металното острие разряза въздуха, като проблясваше под светлината на лампите. Ръката, с която Капестер бе стиснал здраво пистолета и бе започнал да натиска спусъка, се отдели от китката и полетя към тавана. Тя се завъртя няколко пъти във въздуха, след което падна на варовиковия под, като все още държеше здраво пистолета.
Долната челюст на Капестер увисна и един тънък писък разцепи с ехото си подземната кухина. След миг той падна на колене, като се взираше онемял в отрязания си крайник, без да може да повярва, че той вече не е част от него. От раната шуртеше обилно кръв, но Капестер като че ли не съзнаваше това.
Той стоеше на колене и се олюляваше настрани. Силният шок бе потиснал болката. Той бавно погледна нагоре към Пит със замаян поглед.
— Защо по този начин? — прошепна той. — Защо не куршум?
— Малка отплата за един човек на име Гай Ривас.
— Ти познаваше Ривас?
Пит поклати глава.
— Негови приятели ми разказаха за варварския начин по който си го убил и как семейството му стояло до гроба, без да знае, че погребват само кожата му.
— Приятели? — попита безизразно Капестер.
— Баща ми и един човек, който живее в Белия дом — отвърна студено Пит.
Той отново погледна часовника си. След това впи безмилостен поглед в Капестер, който лежеше на земята.
— Съжалявам, че не мога да остана и да оправя тази бъркотия, но трябва да бързам.
След това се обърна и се отправи към изходния тунел.
Той бе направил едва две крачки, когато се спря и закова на място. В средата на входа към подземното помещение стоеше един нисък мургав мъж, облечен в стара и износена армейска бойна униформа. В ръката си държеше къса ловджийска пушка с четири заряда, която бе насочена в стомаха на Пит.
— Излишно е да бързате, мистър Пит — каза той със силен акцент. — Оттук излизане няма.
77
Въпреки че знаеха за проникването на външно лице в тунела, всички присъстващи в Залата за кризисни ситуации бяха изненадани от внезапната поява на заплашителния непознат. Те безпомощно наблюдаваха сцената, която се разиграваше дълбоко под хълма Гонгора и в душите им започна да се надига тревожно предчувствие.
— Генерал Чандлър — каза остро президентът. — Какво става, по дяволите? Кой е този натрапник?
— Ние също го виждаме на нашите монитори, господин президент, но най-доброто предположение, което ни идва наум, е, че той е от хората на Топилцин. Трябва да се е промъкнал от северната страна, където нашата охранителна линия е твърде разредена.