— Той носи униформа — каза Броган. — Възможно ли е да е някой от вашите хора?
— Само при положение, че нашите интендантски служби обличат войниците ни с бойни униформи на израелската армия.
— Изпратете долу няколко души да помогнат на Пит — заповяда генерал Меткалф.
— Сър, каквито и подкрепления да изпратя, още преди те да са наближили изкопа, тълпата ще помисли, че ние сме тръгнали да заловим или да навредим на Топилцин и ще побеснее.
— Той е прав — каза Шилър. — Те вече започват да нервничат.
— Натрапникът се промъкна в тунела под самия им нос — продължи да упорства Меткалф. — Защо да не могат и неколцина от твоите хора да направят същото?
— Това беше възможно преди десет минути, но не и сега — отвърна Чандлър. — Хората на Топилцин включиха още прожектори. Целият склон е окъпан в ярка светлина. Сега и плъх не може да се шмугне в тунела, без да бъде забелязан.
— Шахтите гледат на юг към тълпата — обясни сенатор Пит. — От другата страна на хълма няма изходи.
— Имаме късмет, че е така — продължи Чандлър, — защото стрелбата, която отекна в тунела, прозвуча като далечен тътен и никой не можа да каже със сигурност откъде дойде тя.
Президентът погледна мрачно сенатор Пит.
— Джордж, ако тълпата се надигне и тръгне нагоре, ще трябва да приключим операцията преди синът ти да може да избяга.
Сенаторът прекара ръка по лицето си и кимна сериозно. След това вдигна очи към монитора.
— Дърк ще се справи — каза той с тиха увереност.
Никълс внезапно скочи на крака и посочи към монитора.
— Тълпата! — извика отчаяно той с дрезгав глас. — Тя тръгна.
Докато другите обсъждаха шансовете му за успех на две хиляди и петстотин километра от Рома, главната грижа на Пит бе черното дуло на ловджийската пушка. Той и за миг не се съмняваше, че мъжът, който я държеше, имаше зад гърба си безброй убийства. Лицето зад дулото имаше отегчено изражение. Ето това се казва късмет, помисли си Пит. Ако след няколко секунди вътрешностите му не бъдеха пръснати по стената зад него, той щеше да бъде смазан от тонове пръст.
Нито едната, нито другата перспектива го изпълваха с особен възторг.
— Бихте ли ми казали кой сте? — попита Пит.
— Аз съм Ибн Телмук, близък другар и помощник на Сюлейман Азис Амар.
Да, помисли си Пит, да. Образът на терориста, застанал на пътя пред мелницата за руда, отново изникна в главата му.
— Вие май пред нищо не се спирате, когато трябва да отмъстите.
— Предсмъртното му желание бе да ви убия.
Пит свали бавно дясната си ръка и отпусна меча, така че острието му да сочи към пода. Той си придаде вид на храбрец, признал поражението си. Отпусна тялото си, сведе рамене и сви леко краката си в коленете.
— Бяхте ли на Санта Инес?
— Да, Сюлейман Азис и аз избягахме заедно в Египет.
Тъмните вежди на Пит се събраха. Никога не бе предполагал, че Амар може да оцелее след престрелката. Господи, как бързо тече времето. Ибн можеше да го застреля, без да продума, но Пит знаеше, че арабинът си играеше с него. Залпът от петдесет сачми щеше да дойде по средата на някое изречение.
Нямаше смисъл да протака нещата повече. Пит погледна към Ибн и измери разстоянието между тях, като преценяваше в коя посока да отскочи. С леко небрежно движение той премести щита пред тялото си.
Капестер уви част от робата си около кървящата си отрязана ръка, като стенеше от усилващата се болка. След това вдигна подгизналия от кръв плат пред лицето на Ибн.
— Хвани го! — извика той. — Виж какво ми направи. Застреляй го!
— Кой си ти? — попита с леден глас Ибн, като не сваляше очи от Пит.
— Аз съм Топилцин.
— Истинското му име е Робърт Капестер — каза Пит. — Той е един колосален измамник.
Топилцин запълзя към Ибн и седна в краката на арабина.
— Не го слушай — молеше го Капестер. — Той е обикновен престъпник.
За първи път Ибн се усмихна.
— Едва ли. Проучих досието на мистър Пит. Той в нищо не е обикновен.
Така е малко по-добре, помисли си Пит. За момент Топилцин бе отвлякъл вниманието на Ибн. Той леко започна да се премества встрани, като при всяко движение изминаваше не повече от няколко сантиметра. Целта му бе да заеме такава позиция, при която Топилцин да бъде между него и Ибн.
— Къде е Амар? — рязко попита Пит.