— Той е мъртъв — отвърна Ибн. Усмивката му бе бързо изместена от ярост, която опъна чертите на лицето му. — Той умря, след като уби онова прасе Ахмад Язид.
Думите му избухнаха като бомба и зашеметиха Капестер. Втренченият му поглед машинално се обърна към тялото на брат му в ковчега.
— Значи това е бил човекът, нает от брат ми да отвлече кораба — с дрезгав и грачещ глас произнесе Капестер.
С усилие на волята си Пит успя да спре думите „Нали ти казах?“, които бяха на върха на езика му и се премести още един сантиметър.
В очите на Ибн се появи недоумение.
— Ахмад Язид е бил ваш брат?
— Да, и си приличат като две капки вода — каза Пит. — Би ли разпознал Язид, ако го видеше?
— Разбира се. Ликът му е толкова познат, колкото този на аятолах Хомейни или Ясер Арафат.
Пит трескаво прехвърляше през ума си новото развитие на нещата, като търсеше да извлече предимство от оскъдните шансове, които съдбата му бе подхвърлила на пътя. Всичко зависеше от това до каква степен той можеше да разгадае мислите на Ибн и да предугади каква ще бъде реакцията на убиеца, когато види Язид.
— Тогава погледни добре вътре в ковчега.
— Избий от главата си мисълта, че можеш да направиш някакво движение, мистър Пит — каза Ибн.
Той се затътри към ковчега, като не изпускаше Пит от осторожния си поглед. Когато десният му хълбок докосна дръжката за носене, той спря и хвърли един бърз поглед вътре, след което отново погледна набелязаната си жертва.
Пит не бе мръднал и милиметър.
Всичко зависеше от неочакваността. Пит бе заложил на класическия номер с двойното поглеждане. Той разчиташе, че първият бегъл поглед на Ибн вътре в ковчега ще доведе до забавена реакция, последвана от втори по-дълъг поглед. И Ибн постъпи точно така.
Камионът, в който се помещаваше командния център на Силите за специални операции, бе паркиран на половин километър западно от изкопа. Вътре в него бяха Холис, адмирал Сандекър, Лили и Джордино. Всички те бяха приковали вниманието си в един телевизионен монитор, който показваше драмата, която се развиваше под хълма Гонгора.
Лили стоеше неподвижно, пребледняла като платно, докато Сандекър и Джордино не ги свърташе на едно място и те се щураха в отчаяние, подобно на двойка тигри в зоопарк, чийто поднос с прясно месо е бил поставен близо до клетката им, но извън обсега на техните лапи.
Холис крачеше насам-натам в малкото помещение, нервно сграбчил в едната си ръка малък УКВ предавател, с който се задействаше детонацията на зарядите, докато в другата държеше телефонна слушалка.
Той крещеше на един от помощниците на генерал Чандлър.
— Ще взривя, как не! Нищо няма да направя, докато тълпата не е навлязла в опасната зона.
— Те са се приближили твърде близо сега — помощникът, полковник, го контрира.
— Още тридесет секунди! — отряза Холис — Не по-рано.
— Генерал Чандлър иска този хълм да бъде взривен сега! — настоя полковникът, като започна да повишава глас. — Това е заповед, която идва от президента.
— Вие сте само един глас по телефона, полковник — увърташе Холис. — Искам заповед директно от президента.
— Плачете за военен съд, полковник.
— Няма да е за първи път.
Сандекър поклати глава, изпълнен с мрачен страх.
— Дърк не ще успее, не и сега.
— Не можете ли да направите нещо? — умоляваше Лили. — Обадете му се. Той може да ви чуе по високоговорителя, който е свързан към телевизионната камера.
— Не смеем да отвлечем вниманието му — отговори Холис. — Сега той е напълно концентриран. Ако го разсеем дори за миг, арабинът ще го убие.
— Това ли е всичко? — процеди Джордино, вбесен. Той отвори с трясък вратата на камиона, скочи на земята и се втурна към джипа на Сам Тринити. Преди хората на Холис да могат да го спрат, колата вече подскачаше през храсталаците към хълма Гонгора.
Със светкавичен скок Пит се стрелна като змия и стовари тежко щита върху Ибн. Мечът отново проблесна и изсвистя.
Пит замахна с всичката сила, която бе останала в мускулестата му ръка и рамото над нея. Той почувства и чу как острието на меча звънна в нещо метално, преди да се удари в меката плът. Нещо сякаш експлодира в лицето му. Той леко се олюля назад, тъй като главната сила на удара премина през средата на щита и рикошира в каменния таван. Бронираният пластмасов лист, който майор Дилинджър бе занитил към дървената основа този следобед, бе огънат, но не и продупчен. Мечът на Пит описа пълна дъга и той нанесе смъртоносен обратен удар.