Ибн бе бърз, но шокът, който той изпита при вида на Язид, му костваше ценна секунда. Той зърна скока на Пит с крайчеца на окото си и изстреля наслуки един заряд, преди острието на меча да се хлъзне по задната част на пушката и да засегне ръката му, като отряза палеца и пръстите му почти до кокалчетата.
Ибн нададе ужасен стон. Късата ловджийска пушка издрънча върху твърдия под от варовик и падна отгоре върху колта „Питон“, който отрязаната ръка на Капестер все още стискаше здраво. Но Ибн се окопити достатъчно бързо, за да се наведе и избегне смъртоносното острие, което летеше към него. След това, с мощно финтово движение, той се хвърли срещу Пит.
Пит бе подготвен за това нападение, но когато се наведе, за да отскочи встрани, десният му крак се огъна под него. В един мимолетен миг той осъзна, че една или две сачми от ловджийската пушка са минали встрани от щита и са поразили същия крак, който бе ранен на острова Санта Инес.
Преди да може да реагира и да отскочи встрани, Ибн вече се бе стоварил върху него като пантера. Черните му очи блестяха със сатанинска ярост под светлината на лампите, зъбите му бяха оголени като на вампир. Пит не успя да задържи меча, след като Ибн с мощен удар изби дръжката от ръката му. Другата му ръка бе хваната като в капан в ремъците от обратната страна на щита. След миг бавно и целенасочено здравата ръка на Ибн обгърна гърлото на Пит.
— Убий го! — изпищя Робърт Капестер на няколко пъти като луд. — Убий го!
Като въртеше и усукваше тялото си, Пит се надигна, след това замахна с юмрука си нагоре и го стовари с все сила върху адамовата ябълка на Ибн. При смазан хрущял на ларинкса, повечето хора биха се задавили до смърт, а останалите щяха най-малко да изгубят съзнание. Ибн не направи нито едното, нито другото. Той просто се хвана за гърлото, издаде ужасен клокочещ звук и политна назад.
Двамата противника се изправиха с мъка на крака, и се клатушкаха като пияни. Пит подскачаше на един крак, а Ибн се мъчеше да си поеме дъх, докато дясната му ръка висеше безполезно. Те стояха там и се гледаха като ранени бикове на някоя арена, и се мъчеха да си поемат дъх за следващия рунд, без да отделят очи един от друг в очакване кой ще направи следващия ход.
Той дойде от неочаквана посока. Капестер внезапно дойде на себе си и се хвърли към колта си, като се мъчеше ожесточено да отдели вкочанените пръсти от ръкохватката с единствената си ръка. След малко мъртвата ръка падна встрани.
Този негов ход предизвика сходна реакция у Ибн и Пит, както при музикалната игра със столове41. Те бързо се огледаха за най-близкото оръжие до тях.
Пит загуби. Ловджийската пушка бе в ъгъла зад Ибн. Там бе и римският меч. Да става каквото ще става, помисли си Пит. Той ритна отчаяно с ранения си крак, като стовари ботуша си върху гръдния кош на Капестер. Стържеща болка го проряза от направеното усилие. В същото време той запокити щита като пластмасов диск фризби към Ибн, удари арабина в стомаха и му изкара въздуха.
Силен протяжен вой се понесе от устата на Капестер. Той изпусна колта и Пит го хвана във въздуха. Това бе едно почти перфектно хващане — ръката му се хлъзна по окървавената ръкохватка и пръста му се мушна през отвора на предпазителя на спусъка. Ибн, свит на две от удара с щита, все още вдигаше непохватно късата ловджийска пушка с лявата си ръка, когато Пит стреля.
Пит хвана по-здраво дръжката за следващия откат. Арабинът залитна назад към стената на подземното помещение, след което се наклони напред и падна върху пода. Главата му се удари в твърдата повърхност, като издаде глух и неприятен звук.
Пит стоеше и тежко си поемаше дъх през стиснатите зъби. Чак сега той чу един обезумял глас да крещи от високоговорителя на телевизионната камера.
— Изчезвай оттам! — крещеше Холис. — За бога, бягай навън!
За момент Пит загуби представа за посоките. Той бе така погълнат от битката си с Ибн, че бе забравил кой проход водеше към тунела, от който можеше по-лесно да се излезе и кой към открития кратер, където това бе много по-трудно. Той хвърли един последен бегъл поглед към Робърт Капестер.
Лицето му бе пребледняло от загубата на кръв, но не и от страх, както видя Пит. Омраза изпълваше очите на Топилцин.
— Приятно пътуване до ада — каза Пит.