Той поклати глава.
— Човек трудно може да отгатне мислите на човек като Венатор. Той може да е погребал византийските си другари на произволно място оттук до реката.
Тя постави нежно ръка на главата му и го придърпа надолу към нея. Техните устни се срещнаха и се притиснаха плътно за няколко мига. Един ястреб се завъртя над тях в оранжевото небе, но след като не видя нищо апетитно, махна с крила и отлетя на юг към Мексико. Очите на Лили се отвориха и тя го придърпа обратно, като се усмихваше свенливо.
— Мислиш ли, че те биха имали нещо против?
Пит я погледна с любопитство.
— Да имат против какво?
— Ако се любим над техния гроб. Те може да са погребани точно под нас.
Той я прегърна и двамата се претърколиха, докато тя не застана отдолу, а той отгоре. Погледите им се срещнаха. Тогава устните му се разтеглиха в закачлива усмивка.
— Не мисля, че биха възроптали. Със сигурност знам, че аз не бих.