— Губи височина — каза Пит, загледан в примигващите светлини, които се смаляваха на изток. — Бих казал, че се спуска.
— Господ да им е на помощ, ако кацнат в тази тъмнина в морето.
— Струва ми се странно, че не е включил прожекторите за кацане.
Вахтеният офицер кимна с глава в знак на съгласие.
— Наистина странно. Пилот, който е попаднал в беда, при всички положения ще започне да подава сигнал за бедствие. В радиозалата не са чули нито звук.
— Опитахте ли се да установите радиовръзка с него? — попита Найт.
— Веднага щом се появи на екрана на радиолокатора. Никакъв отговор.
Найт пристъпи към прозореца, взря се навън и започна замислено да потропва с пръсти. Това продължи не повече от четири секунди. После се обърна и погледна към вахтения офицер.
— Дръжте същия курс и продължете претърсването по райони.
Пит го изгледа.
— Разбирам решението ти, но не мога да кажа, че заслужава поздравления.
— Намирате се на кораб на Военноморските сили, мистър Пит — твърдо отсече Найт. — Ние не сме Брегова охрана. Нашата задача е по-важна.
— На борда на този самолет може би се намират жени и деца.
— Фактите не предвещават трагедия. Той все още е във въздуха. Ако „Поулър Иксплорър“ е единствената надежда за спасение в тази част на морето, защо няма сигнал за бедствие, защо не направи опит да сигнализира с прожекторите за кацане? Нищо не говори, че се готви за принудително приводняване. Вие сте летец, кажете ми защо пилотът не започна да кръжи над кораба, ако самолетът наистина е в беда?
— Може би се опитва да стигне до сушата?
— Моля да ме извините, капитане. Забравих да спомена, че клапите за кацане бяха спуснати.
— Това все още не е доказателство за предстояща катастрофа — продължи да упорства Найт.
— По дяволите състраданието, пълен напред — студено каза Пит. — Това не е война, капитане. Става дума за милосърдна мисия. Не искам да ми тежи на съвестта гибелта на сто човека само защото съм стоял със скръстени ръце. Флотът може да си позволи да изразходваме горивото, което ще е необходимо, за да проверим какво става.
Найт кимна с глава към празната картографска зала, като затвори вратата след Пит и Джордино, които влязоха.
— Трябва да се съобразяваме с нашата задача — продължи спокойно да настоява той. — Ако сега се отклоним от курса, руснаците ще се досетят, че сме открили тяхната подводница и ще се насочат към този район.
— Имаш право — съгласи се Пит. — Но все пак можеш да ни включиш в играта с Джордино.
— Слушам те.
— Ще използваме хеликоптера на НЮМА, който се намира на кърмовата палуба, а ти ще ни дадеш твоя медицински екип и няколко здравеняка. Ние ще поемем след самолета, а „Поулър Иксплорър“ ще продължи претърсването по отсечките.
— А наблюдението на руснаците? Какво ще ги помислят техните аналитици от разузнаването?
— Първо ще си помислят, че това не е случайно. Вероятно вече се опитват да направят някаква връзка. Но ако, не дай си боже, самолетът се разбие и се установи, че действително е пътнически, тогава поне ще имаш основателна причина да се отклониш от курса и да започнеш спасителна оперния. След това ще продължим търсенето по райони както досега и ще се опитаме да надхитрим руснаците, като разчитаме, че ще успеем да обърнем непредвиденото стечение на обстоятелствата в наша полза.
— А вашият полет с хеликоптера, те ще следят всяка ваша стъпка?
— Ал и аз ще използваме открита радиовръзка и непрекъснато ще докладваме как върви издирването на падналия загадъчен самолет. Това би трябвало да разсее подозренията им.
Найт впери поглед надолу, към нещо, което се намираше отвъд палубата. После въздъхна, повдигна глава и погледна към Пит.
— Губим време. Пригответе птичката за полет и започвайте да подгрявате двигателите. Аз ще се погрижа за медицинския екип и група доброволци.
Рубин не направи опит да кръжи над „Поулър Иксплорър“ поради почти несъществуващата височина и тъй като, за жалост, не умееше да пилотира самолет. Съществуваше реална възможност да блокира двигателите поради загуба на скорост и да потопи самолета в развълнуваното море.
Самата гледка на кораба беше разпалила плаха искрица надежда в пилотската кабина. Сега вече ги бяха забелязали и спасителите щяха да знаят къде да търсят оцелелите. Макар и малка, това все пак беше някаква утеха.