Лили не се сети да каже нищо друго освен:
— О, колко се радвам да ви видя.
— Казвам се Дърк Пит — отговори й топъл глас. — Ако не сте заета, защо утре не вечеряте с мен?
9
Лили погледна към Пит, като се опитваше да разбере що за човек е той, без да е сигурна, че е чула добре това, което бе ще казал.
— Може би няма да съм в състояние да дойда.
Той отметна качулката на парката си и прокара ръце нагоре-надолу по краката й. После стисна леко глезените й.
— Няма видими счупвания или отоци — заяви с облекчение той. — Изпитвате ли болка?
— Измръзнала съм твърде много, за да чувствам болка.
Пит донесе две одеяла, които бяха паднали от шейната и я зави.
— Вие не сте от самолета. Как се озовахте тук?
— Аз съм член на археологически екип, който извършва разкопки в древно ескимоско селище. Чухме самолета, който летеше над фиорда и успяхме да излезем навреме, за да видим как кацна на леда. Бяхме се запътили към мястото на катастрофата с одеяла и медикаменти, когато… — Думите на Лили започнаха да заглъхват и тя безсилно махна с ръка към преобърнатата шейна.
— Бяхме?
На светлината на хеликоптера Пит огледа снега, който покриваше леда и бързо разбра какво се беше случило: правата следа от снегохода, резкият завой край откъснатото самолетно крило, дълбоките дири, които бяха оставили плъзгачите на неуправляемата шейна — едва тогава забеляза другата човешка фигура, която лежеше на около десет метра отвъд крилото.
— Почакайте!
Пит приближи и коленичи до Гронквист. Дишането на огромния археолог беше равномерно. Пит набързо го прегледа.
Лили го наблюдава в продължение на няколко секунди, а после тревожно попита:
— Мъртъв ли е?
— Не бих казал. Ударил се е доста лошо по челото. Най-вероятно е контузен. Възможно е и счупване, но се съмнявам. Главата му прилича на врата на банков трезор.
Като крачеше с мъка, към тях приближи Греъм, следван от накуцващия Хоскинс. Двамата приличаха на снежни човеци. Комбинезоните им бяха оваляни в сняг. От дъха им по маските им за лице се беше образувал лед. Греъм повдигна маската си, като откри окървавеното си лице и учудено изгледа Пит, а после мрачно се усмихна.
— Добре дошъл, страннико. Идваш точно навреме.
Никой от хората в хеликоптера не беше забелязал останалите двама члена на археологическата експедиция от въздуха и Пит започна да се чуди още колко пострадали се скитат из фиорда.
— Тук има един ранен мъж и една жена — започна направо той. — Те от вашата група ли са?
Усмивката изчезна от лицето на Греъм.
— Какво е станало?
— Паднали са доста лошо.
— Ние също.
— Видяхте ли самолета?
— Видяхме го, като се спускаше, но не можахме да стигнем до него.
Хоскинс заобиколи Греъм и погледна към Лили, а после се озърна наоколо и забеляза Гронквист.
— Зле ли са пострадали?
— Ще зная повече, след като ги видим на рентген.
— Трябва да им помогнем.
— На борда на хеликоптера има лекарски екип…
— Какво, по дяволите, чакаш тогава? — прекъсна го Хоскинс. — Извикай ги тук.
Той понечи да мине край Пит, но Дърк го стисна здраво за ръката и Хоскинс се закова на място, вперил недоумяващ поглед в чифт изпълнени с решителност очи.
— Твоите приятели ще трябва да почакат — заяви твърдо Пит. — Първо ще се погрижим за оцелелите пътници от разбития самолет. На какво разстояние се намира вашият лагер?
— Около километър на юг — покорно отвърна Хоскинс.
— Снегоходът все още е в движение. Двамата с колегата ти закачете шейната и ги откарайте обратно в лагера. Карайте бавно, в случай, че имат някакви вътрешни увреждания. Разполагате ли с радиостанция?
— Да.
— Дръжте я настроена на честота тридесет и две и чакайте — каза Пит. — Ако самолетът е бил пътнически и е бил пълен, доста работа ще ни се отвори.
— Ще чакаме — увери го Греъм.
Пит се наведе над Лили и леко стисна ръката й.