— Всички са мъртви, убити!
— Да, знам — тихо каза Пит. Той протегна ръка. — Нека ви отведа на топло, а корабният лекар ще се погрижи за раните ви.
Светлината на прожекторите в предната част на салона засенчваше лицето на Пит и по-силната от двете жени не можеше да прецени що за човек е той.
— Вие може да сте някой от терористите, които сториха всичко това — каза тя, като се опитваше да се владее. — Защо трябва да ви вярваме?
Пит се умори от тази игра на думи. Той пристъпи напред, внимателно повдигна стюардесата и леко я пусна на пътеката. Тя не оказа съпротива, но тялото й беше сковано от страх.
— Просто се отпуснете — каза той. — Мислете си, че сте Скарлет О’Хара, а аз съм Рет Бътлър, който се опитва да ви завърти главата.
— Изобщо не се чувствам като Скарлет. Сигурно изглеждам ужасно.
— Не и за мен — усмихна се Пит. — Какво ще кажете да вечеряме някога заедно?
— Мога ли да доведа и съпруга си?
— Само ако той плати сметката.
Едва тогава тя се успокои и той почувства как изтощеното й тяло с облекчение се отпусна. Ръцете й бавно обгърнаха врата му и тя зарови глава в рамото му. Той спря и се обърна към другата жена. На устните му играеше сърдечна усмивка, а очите му проблясваха на светлината.
— Дръжте се. Веднага се връщам за вас.
За първи път Хала се почувства в безопасност. Едва сега бентът, който удържаше кошмара на страха и я възпираше да повярва, че всичко това се случва с нея, се отприщи.
Потисканите чувства избликнаха на воля и тя се разплака.
Рубин усещаше, че умира. Студът и болката бяха престанали да съществуват. Непознатите гласове и внезапно появилата се светлина не означаваха за него нищо. Те не го засягаха. В обърканото му съзнание те бяха като смътни спомени от някакво далечно място, от отдавна отминало време.
Изведнъж ослепителен бял блясък изпълни разбитата кабина. Той се зачуди дали това не беше светлината в края на тунела, за която разказваха хората, изпаднали в клинична смърт, а после върнати към живота.
Един безплътен глас наблизо каза:
— Спокойно, спокойно.
Рубин се опита да фокусира погледа си върху някаква фигура с неясни очертания, която се беше надвесила над него.
— Ти Господ ли си?
За миг по лицето на Саймън се изписа объркване. После се усмихна съчувствено.
— Просто един обикновен смъртен, който се случи наблизо.
— Не съм ли мъртъв?
— Съжалявам, но ако изобщо мога да съдя за нечия възраст, ще трябва да почакаш поне още петдесет години.
— Не мога да се помръдна. Като че ли краката ми са приковани. Мисля, че може да са счупени. Моля… моля те, измъкни ме оттук.
— За това съм дошъл — каза Саймън окуражително. Той изгреба с ръце цели тридесет сантиметра сняг от гърдите на Рубин, докато освободи затрупаните му ръце. — Е, вече можеш да се почешеш по носа, докато се върна с лопата и инструменти за рязане.
Когато Саймън влезе отново в пътническия салон, Пит тъкмо подаваше през вратата стюардесата в ръцете на лекарите от екипа на Гейл, които внимателно я положиха върху една носилка.
— Хей, докторе, открих в пилотската кабина още един жив.
— Идвам — отвърна Гейл.
— Ти също можеш да ми помогнеш — каза Саймън на Пит.
Пит кимна.
— Дай ми само няколко минути, за да пренеса и другата от задния отсек.
Хала се отпусна на колене, наведе се напред и се огледа в огледалото. Имаше достатъчно светлина, за да види ясно отражението си. Лицето, което я гледаше, беше безизразно, с угаснали очи. Освен това изглеждаше ужасно. Приличаше на застаряваща уличница, пребита от сутеньора си.
Тя се пресегна и взе няколко хартиени салфетки от рафта. Натопи ги в студената вода, а после избърса съсирената кръв и червилото, което се беше размазало около устата й. Спиралата по миглите й и сенките за очи изглеждаха така, сякаш бяха нанесени от Джаксън Полък върху някоя абстрактна картина. Избърса и тях. Прическата й все още изглеждаше сравнително добре, така че оправи само няколкото провиснали кичура.
С отчаяние помисли, че все още изглежда ужасно. Когато Пит отново се появи, тя се насили да се усмихне, като се надяваше, че изглежда малко по-добре.
Той я изгледа продължително, после повдигна вежди и на лицето му се изписа любопитство, примесено с благоговение.