— Чудесно, умнико, кой от тримата оцелели според теб най-вероятно е убиецът?
— Нито един от тях.
— Искаш да кажеш, че престъпникът съзнателно е погълнал отровата и се е самоубил.
— Не, казвам, че убиецът е бил четвъртият оцелял.
— Аз преброих само трима.
— След като самолетът се е разбил. Преди това са били четирима.
— Да нямаш пред вид дребничкият мексиканец, който седеше на мястото на втория пилот?
— Точно така.
Саймън изглеждаше съвсем скептично настроен.
— И по пътя на каква поразителна логика стигна до този извод?
— Елементарно — каза Пит и се ухили лукаво. — Убиецът, според най-добрите традиции на криминалния жанр, е винаги човекът, който буди най-малко подозрение.
11
— Кой раздаде този боклук?
По лицето на Джулиъс Шилър, помощник-секретар по политическите въпроси, се изписа добродушна гримаса, докато разглеждаше картите си. Стиснал в зъбите си незапалена пура, той вдигна поглед и умните му сини очи обходиха останалите играчи.
Срещу него около масата за покер седяха четирима мъже. Нито един от тях не пушеше и Шилър дипломатично се въздържаше да запали пурата. Малък наръч кедрови цепеници пращяха в старинна моряшка печка и пречупваха ранния есенен хлад. Горящият кедър излъчваше приятен аромат в облицования с тиково дърво салет в яхтата на Шилър. Красивият тридесет и пет метров моторен съд беше закотвен в река Потомак, близо до Саут Айлънд, точно срещу Александрия, Вирджиния.
На лицето на Алексей Короленко, едър, спокоен мъж, първи съветник в съветското посолство, беше изписано неизменното приветливо изражение, превърнало се в негова запазена марка сред светските кръгове във Вашингтон.
— Жалко, че не играем в Москва — мрачно се пошегува той. — Знам едно чудесно местенце в Сибир, където бихме могли да изпратим раздаващия.
— Подкрепям предложението — заяви Шилър. Той погледна към мъжа, който беше раздал картите. — Дейл, следващия път ги разбъркай.
— Ако картите ви са толкова лоши — изръмжа Дейл Никълс, специален помощник на президента, — защо не се откажете?
Сенаторът Джордж Пит, който оглавяваше сенатската комисия за международни връзки, стана и свали спортното си сако с цвят на сьомга. Той го метна върху облегалката на стола и се обърна към Юрий Вихуски.
— Не знам от какво се оплакват тези момчета. Ние с теб досега нито веднъж не сме спечелили.
Специалният съветник по американските въпроси в съветското посолство кимна.
— Не съм виждал свестни карти, откакто започнахме да се събираме и да играем преди пет години.
Сбирките на покер, които се провеждаха на яхтата на Шилър всеки четвъртък вечер, наистина водеха началото си от 1986 година и се бяха превърнали в нещо много повече от обикновена игра на карти между приятели, които имаха нужда да се отпуснат поне една вечер в седмицата. Те бяха първоначално замислени като малка пукнатина в стената, която разделяше двете враждебно настроени велики сили. Насаме, в неофициална обстановка, далеч от представителите на средствата за масова информация, те можеха свободно да изказват и изслушват гледища, без да се съобразяват с бюрократичните формалности и дипломатическия протокол. Обменяха идеи и информация, които често влияеха пряко върху съветско-американските отношения.
— Откривам залагането с петдесет цента — обяви Шилър.
— Петдесет и долар отгоре — каза Короленко.
— И се чудят, защо не им вярваме — изпъшка Никълс.
Сенаторът се обърна към Короленко, без да го поглежда:
— Какви са вашите предвиждания за открит бунт в Египет, Алексей?
— Давам на президента Хасан не повече от месец преди правителството му да бъде свалено от Ахмад Язид.
— Не мислиш, че ще окаже продължителна съпротива?
— Не, не и ако военните подкрепят Язид.
— Ще заложите ли, сенаторе?
— Няма да откажа.
— Юрий?
Вихуски хвърли три петдесетцентови монети на масата.
— Откакто Хасан пое управлението след оставката на Мубарак — каза Шилър, — той успя до известна степен да се закрепи. Мисля, че ще удържи.
— Казвахте същото и за шаха на Иран — подразни го Короленко.
— Не мога да отрека, че прогнозите ни се оказаха погрешни. — Шилър замълча и пусна картите, които искаше да изчисти, на масата. — Искам две.