— Имало ли е съветски представители на борда? — попита Вихуски.
— Все още не е получен списък на пътниците.
— Бомба, поставена от терористи?
— Още е твърде рано да се каже, но според първите откъслечни сведения, не е станало случайно.
— Какъв е бил полетът?
— От Лондон за Ню Йорк.
— Северна Гренландия? — замислено повтори Никълс. — Трябва да са се отклонили на хиляди мили от курса.
— Намирисва на отвличане — изказа предположение Вихуски.
— На мястото вече са пристигнали спасителни групи — обясни Шилър. — До един час ще знаем повече.
Лицето на сенатор Пит помръкна.
— Имам ужасното подозрение, че в самолета се е намирала Хала Камил. Тя трябваше да се завърне в седалището на организацията в Съединените щати от Европа за сесията на Общото събрание другата седмица.
— Мисля, че Джордж има право — каза Вихуски. — Двама от членовете на съветската делегация пътуваха с нейния екип.
— Лудост — като поклати уморено глава заяви Шилър. — Истинска лудост. Кой би имал интерес да убие цял самолет представители на ООН?
Никой не бързаше да отговори. Известно време всички мълчаха. Короленко беше вперил безизразен поглед в центъра на масата. След малко тихо промълви:
— Ахмад Язид.
Сенаторът погледна руснака право в очите.
— Ти си знаел.
— Досещах се.
— Мислиш, че Язид е наредил Камил да бъде убита?
— Мога само да кажа, че нашето разузнаване успя да разбере, че в Кайро съществува ислямска фракция, която замисля опит за покушение.
— И стояхте със скръстени ръце, без да кажете и дума, докато през това време загиваха петдесет невинни човека.
— Предвижданията ни се оказаха погрешни — призна Короленко. — Не знаехме нито по какъв начин, нито пък кога трябва да бъде извършено убийството. Приемахме, че животът на Камил ще бъде в опасност единствено ако се върне в Египет — застрашен не пряко от самия Язид, а по-скоро от неговите фанатизирани привърженици. Данните за него, с които разполагате, са същите като нашите: изключително надарен човек, който си мисли, че е мюсюлманският Ганди.
— Толкова за данните на КГБ и ЦРУ — откровено каза Вихуски.
— Още един класически случай, в който специалистите от разузнаването стават жертва на добре замислена кампания за лансиране на дадена личност пред обществеността — въздъхна сенаторът.
— Този човек е далеч по-голям психопат, отколкото си мислехме.
Шилър кимна в знак на съгласие.
— Язид е отговорен за тази трагедия. Привържениците му никога не биха и помислили да сторят това, без неговата благословия.
— Той има мотив — каза Никълс. — Камил притежава огромни способности и обаяние. Нейната популярност сред обикновените хора и военните далеч надвишава тази на президента Хасан. Тя имаше огромно влияние. Ако е мъртва, въпрос на часове е начело на Египет да застане правителство от реакционно настроени молли.
— А когато Хасан падне? — многозначително попита Короленко. — Какво ще бъде поведението на Белия дом тогава?
— Ами същото като на Кремъл — каза Шилър. — Ще изчакаме докато прахът се слегне.
За момент неизменната усмивка изчезна от лицето на Короленко.
— А ако, или по-точно когато, обединените арабски нации нападнат държавата на евреите?
— Ще подкрепяме Израел докрай, както сме правили в миналото.
— Но ще изпратите ли американски военни части?
— По всяка вероятност не.
— Арабските лидери няма да бъдат толкова предпазливи, ако узнаят това.
— Да заповядат. Само че помни, Алексей — този път няма да използваме влиянието си, за да предотвратим превземането на Кайро, Бейрут и Дамаск от израелците.
— Искаш да кажеш, че президентът няма да ги възпре, ако те решат да прибегнат до използването на ядрено оръжие?
— Нещо такова — заяви Шилър с преднамерено безразличие. Той се обърна към Никълс. — Чий ред е да раздава?
— Мисля, че е мой — каза сенаторът, като се стараеше с всички сили гласът му да прозвучи естествено. Тази неочаквана промяна на позицията на президента по отношение на Близкия Изток беше нещо ново за него. — Мизата петдесет цента ли ще бъде?