Руснаците не мислеха да се отказват толкова лесно.
— Намирам това за крайно обезпокоително — заяви Вихуски.
— Все някога трябваше да настъпи промяна — отбеляза Никълс. — Според последни предвиждания, нефтените запаси на САЩ възлизат на осемдесет милиарда барела. При положение, че цените се вдигнат до петдесет долара за барел, нашите нефтени компании могат вече да си позволят да пристъпят към изпълнението на широкообхватна програма за проучване на евентуални находища. И, разбира се, все още можем да разчитаме на мексиканските и южноамериканските запаси. Изводът е, че вече няма нужда да разчитаме на Близкия Изток за доставки на нефт. Тъй че ще престанем да ги коткаме. Ако съветското правителство реши да наследи арабската бъркотия, може да я получи като подарък.
Короленко не можеше да повярва на ушите си. Неговата вродена предпазливост го караше да се отнася скептично към чутото. Но той познаваше твърде добре американците, за да допусне, че блъфират или се опитват да го подведат по въпрос от такава важност.
Сенаторът Пит също имаше съмнения относно стратегията, която президентът искаше да доведе до знанието на съветските представители. Съществуваше реална възможност през Рио Гранде да не потече нефт тогава, когато САЩ щяха да имат нужда от него. Мексико беше пред революция и само трябваше някой да даде сигнал за нея.
Проклятието на Египет беше някой средновековен фанатик като Язид. Но Мексико също имаше своя безумец в лицето на Топилцин — месия, който беше нещо средно между Бенито Хуарес и Емилио Запата и който проповядваше връщане към религиозна държава, основана на културата на ацтеките. Подобно на Язид и Топилцин беше подкрепян от милионите бедни в страната, като той също можеше всеки момент да свали сегашното правителство.
Откъде се взимаха всички тези безумци, чудеше се сенаторът. Кой създаваше тези дяволски изчадия? Той се опита да застави ръцете си да не треперят, когато започна да раздава.
— Покер с открити карти, господа, джокерите участват.
12
Огромните фигури се издигаха в призрачната тишина на нощта, втренчили невиждащи очи в околната пустош, сякаш очакваха някоя неведома сила да им вдъхне живот. Неподвижни и строги, те се извисяваха на височината на двуетажна сграда, а пълната луна осветяваше суровите им, безизразни лица.
Преди хиляда години те бяха крепили покрив на храм, разположен върху петстъпалната пирамида на Куецалкоатл в Тула, градът на толтеките. Храмът отдавна не съществуваше, но пирамидата беше останала и беше възстановена от археолози. Руините се простираха покрай ниско възвишение и в славните години на града в него бяха живели шестдесет хиляди души, които бяха изпълвали улиците му.
Малцина бяха посетителите, които поемаха по пътя към Тула, а на онези, които си направеха труда, това безлюдно, като че ли населено с духове място, внушаваше страхопочитание.
Луната хвърляше призрачни сенки по улиците на мъртвия град, докато един мъж се изкачваше по стръмните стъпала на пирамидата към каменните статуи на върха. Той беше облечен в костюм и вратовръзка и носеше кожено дипломатическо куфарче.
На всяка от петте тераси мъжът спираше за няколко минути и се взираше в украсените със страховити скулптури фризове, с които бяха украсени стените. От зейналата паст на змии се подаваха човешки лица, орли разкъсваха с клюновете си човешки сърца. Той продължи и подмина олтар, по който бяха издялани черепи с кръстосани кости, символи, използвани векове по-късно от пиратите в Карибско море.
Най-сетне, плувнал в пот, той стигна върха на пирамидата и се огледа. Не беше сам. Две фигури пристъпиха към него и грубо започнаха да го претърсват. Те посочиха дипломатическото му куфарче. Той услужливо го отвори и мъжете преровиха съдържанието му. Като не откриха никакво оръжие, те мълчаливо се оттеглиха към края на храмовата площадка.
Ривас си отдъхна и натисна скрития в дръжката на куфарчето бутон, който включи замаскирания в капака малък касетофон.
След около минута от сенките на огромните каменни статуи изникна една фигура. Човекът беше облечен в роба от бял плат, която стигаше до земята. Косата му беше дълга и вързана отзад, което й придаваше вид на опашка на петел. Робата скриваше краката му, но луната осветяваше ръцете му, върху които бяха надянати широки златни гривни, инкрустирани с тюркоази.