Той беше нисък, а гладкото овално лице подсказваше, че в жилите му тече индианска кръв. Неговите тъмни очи внимателно огледаха високия рус мъж с бледо лице, облечен в делови костюм, който изглеждаше съвсем неуместно тук. Той скръсти ръце и заговори. Думите му прозвучаха странно, почти напевно.
— Аз съм Топилцин.
— Казвам се Гай Ривас, специален представител на президента на Съединените щати.
Ривас бе очаквал, че мъжът ще бъде по-възрастен. Трудно му беше да определи възрастта на мексиканския месия, но не би му дал повече от тридесет години.
Топилцин посочи към ниската стена.
— Защо не седнем, докато разговаряме?
Ривас кимна в знак на благодарност и седна.
— Избрахте доста необичайна обстановка.
— Да, помислих си, че Тула е подходящо място. — Тонът на Топилцин изведнъж стана презрителен. — Вашият президент се страхуваше да се срещнем открито. Той не желаеше да постави в неудобно положение и да разгневи приятелите си в Мексико.
Ривас беше твърде опитен, за да се остави да го предизвикат.
— Президентът ме помоли да ви благодаря от негово име, че се съгласихте да разговаряте с мен.
— Очаквах някой държавен служител с ранг по-висок от твоя.
— Поставихте условие, че ще разговаряте само с един човек. Останахме с впечатление, че не искате от наша страна да има преводач. И тъй като не желаете да говорите на испански или английски, аз съм единственият високопоставен правителствен служител, който владее нахуатл, езика на ацтеките.
— Говориш го много добре.
— Семейството ми емигрира в Америка от град Ескампо. Родителите ми ме научиха на него, още когато бях много малък.
— Познавам Ескампо; малко селце с горди жители, които едва свързват двата края.
— Твърдите, че ще сложите край на немотията в Мексико. Президентът живо се интересува от вашата програма.
— Затова ли те изпрати? — попита Топилцин.
Ривас кимна.
— Той желае да установите контакт.
Настъпи мълчание. По устните на Топилцин пробяга мрачна усмивка.
— Хитър човек. Той знае, че поради икономическия крах на моята родина движението ми ще свали от власт управляващата Партидо Револусионарио Институсионал и се бои от рязко влошаване на отношенията между САЩ и Мексико. И е решил да използва борбата на двете сили в своя полза.
— Не мога да знам какви са намеренията на президента.
— Той скоро ще разбере, че огромното мнозинство от мексиканския народ не желае вече да бъде подлога за управляващата класа и богатите. На хората им е дошло до гуша от корумпирани политически мошеници. Те се измориха да ровят в кофите за боклук из бордеите. Не желаят повече да страдат.
— И това ще стане, като построят една утопия от пепелищата на държавата на ацтеките?
— Твоята собствена нация също няма да сбърка, ако се върне към принципите на бащите основатели.
— Ацтеките са били най-големите касапи на континента. Да се състави модерно правителство върху основата на древните варварски вярвания, е… — Ривас замълча. Той едва не изрече „идиотщина“. Успя обаче да се сдържи и каза „наивно“.
Облото лице на Топилцин се изопна и ръцете му неволно се свиха в юмруци.
— Забравяш, че именно испанските конквистадори са подложили на унищожение нашите общи предци.
— Испанците биха могли да кажат същото за маврите, което едва ли би оправдало възстановяването на Инквизицията.
— Какво иска вашият президент от мен?
— Единствено мир и благоденствие в Мексико — отвърна Ривас, следвайки указанията, които му бяха дадени. — И обещание, че няма да поемете по пътя на комунизма.
— Аз не съм марксист. Ненавиждам комунистите не по-малко от него. Измежду привържениците ми няма въоръжени партизански отряди.
— Той ще се зарадва, когато чуе това.
— Щом веднъж принесем в жертва богатите, които са натрупали по престъпен начин състоянието си, корумпираните държавни чиновници и ръководителите на сегашното правителство и армията, нашата нова ацтекска нация ще възвърне величието си.
Ривас не беше сигурен, че правилно е разбрал.
— Говорите за екзекуцията на хиляди хора.
— Не, мистър Ривас, говоря за изкупителни жертви, принесени в името на почитаните от нас богове Куецалкоатл, Хуицилопохтли, Тецкатлипока.
Ривас по изгледа недоумяващо.