Флотата бе представена от капитан трети ранг Найт и неочакваната поява на „Поулър Иксплорър“. Всички преустановиха неприятната работа, с която бяха заети, когато над назъбените планински върхове отекнаха няколко силни изсвирвания от сирената на кораба.
Като се провираше между новообразуваните, плаващи ниско долу матови ледени късове и първите зимни айсберги, които приличаха на останки от готически замъци, „Поулър Иксплорър“ бавно приближи и навлезе в устието на фиорда. Известно време край осеяния с белези нос се плискаше бледосиня морска вода, която постепенно побеля.
Огромният нос на ледоразбивача без усилие проправяше път през леда и корабът застана на дрейф на по-малко от петдесет метра от разбития самолет. Найт нареди да се спрат двигателите, слезе по трапа на леда и любезно предложи на охраната и екипа от експерти да установят командния си пункт на кораба, като използват всички негови съоръжения — предложение, което без секунда колебание бе прието с благодарност.
Пит беше впечатлен от мерките за сигурност. Информационното затъмнение все още не беше разбулено: в съобщението, подадено на летище „Кенеди“, се казваше само, че полетът на представителите от Обединените нации има закъснение. Беше просто въпрос на часове, преди някой съобразителен кореспондент да се досети за станалото и да разтръби новината.
— Мисля, че очните ми ябълки са замръзнали до клепачите — унило заяви Джордино. Той седеше на пилотската седалка в хеликоптера на НЮМА и се опитваше да изпие чаша кафе, преди то да замръзне. — Трябва да е по-студено от вимето на дойна минесотска крава през януари.
Погледът, който Пит отправи към приятеля си, беше изпълнен със съмнение.
— Откъде знаеш? Та ти цяла нощ не си напускал топлата кабина.
— Аз измръзвам само като погледна кубче лед в чаша скоч. — Джордино вдигна ръка с разперени пръсти. — Гледай. Така съм вкочанен от студ, та не мога да си свия ръката в юмрук.
Пит погледна случайно през страничния илюминатор и зърна капитан трети ранг Найт, който идваше от кораба и с мъка вървеше по леда.
Той отиде в отделението за пътници и отвори товарната врата, когато Найт стигна до подвижната стълба. Джордино изпъшка от самосъжаление щом свидната нему топлина отстъпи място на мразовития вятър, който нахлу в хеликоптера.
Найт махна с ръка за поздрав и се качи на борда. При всяко издишване от устата му излизаха облаци пара. Той бръкна в парката си и извади плоска манерка в кожен калъф.
— Ето ви нещичко от лазарета. Коняк. Дори не успях да разбера каква марка е. Помислих си, че ще ви дойде добре.
— Мисля, че току-що изпрати Джордино в рая — каза Пит, като се смееше.
— Предпочитам да съм в ада — измърмори Джордино. Той надигна манерката и с наслада отпи от брендито, което на тънка струйка се стичаше в стомаха му. После отново вдигна ръката си и я сви в юмрук. — Май се излекувах.
— Нищо не ни пречи да се разположим удобно — каза Найт. — Наредиха ни да останем тук следващите двадесет и четири часа. Изпълнението на задачата се отлага, докато приключи разчистването.
— Как са оцелелите? — заинтересува се Пит.
— Мис Камил е настанена удобно и си почива. Между другото, тя искаше да те види. Спомена за някаква вечеря с теб в Ню Йорк.
— Вечеря? — невинно попита Пит.
— Чудна работа — продължи Найт. — Точно преди доктор Гейл оперативно да оправи скъсаните сухожилия на коляното на стюардесата, тя също спомена, че има уговорка за вечеря с теб.
По лицето на Пит се изписа пълно недоумение.
— Предполагам, че са изгладнели.
Джордино извъртя очи нагоре и отново надигна манерката.
— Тази песен май съм я чувал и преди.
— А стюардът?
— Състоянието му е тежко — отвърна Найт. — Но докторът мисли, че ще се оправи. Казва се Рубин. Докато чакали упойката да му подейства, започнал да бръщолеви някакви странни приказки как пилотът убил останалите двама члена на екипажа и изчезнал по време на полета.
— Може и да не са чак толкова странни — каза Пит. — Трупът на пилота все още не е открит.
— Не ми влиза в работата — повдигна рамене Найт. — Имам си достатъчно грижи, та да се замесвам в някаква неразрешена загадка за самолетна катастрофа.