— А какво ще правим с руската подводница? — попита Джордино.
— Ще си мълчим за нашето откритие, докато не рапортуваме лично на тузарите в Пентагона. Глупаво е да провалим всичко заради прихваната по съобщителните съоръжения информация. Щастливо стечение на обстоятелствата е, поне за нас, тази самолетна катастрофа. При това положение ще изглежда съвсем логично да поемем курс към дома и пристана ни в Портсмут, веднага щом оцелелите бъдат извозени по въздуха до някоя болница в Щатите. Да се надяваме, че това неочаквано отклонение ще обърка достатъчно аналитиците от съветското разузнаване, та да ни оставят на мира.
— Не разчитай на това — каза Джордино, чието лице беше започнало да поруменява. — Ако руснаците имат и най-малкото подозрение, че сме открили подводницата и са достатъчно откачени да си помислят, че нарочно сме предизвикали катастрофата на самолета, за да отвлечем вниманието им, ще довтасат със спасителни кораби и цяла бойна армада, подсигурени от въздуха. Щом открият подводницата, ще я вдигнат на повърхността и ще я завлекат обратно до базата в Североморск, на Колския полуостров.
— Или ще я взривят — добави Пит.
— Ще я разрушат?
— Съветите не разполагат с модерна техника за изваждане на потънали съдове. Тяхната главна цел ще бъде да не допуснат подводницата да попадне в чужди ръце.
Джордино подаде коняка на Пит.
— Няма смисъл да разискваме студената война тук. Защо не се върнем на кораба? Там е хубаво и топло.
— Защо не — каза Найт. — Вие двамата направихте вече доста повече, отколкото се иска от вас.
Пит се протегна и започна да закопчава ципа на парката си.
— Мисля да се поразходя.
— Няма ли да дойдеш с нас?
— След малко. Помислих си, защо да не навестя археолозите и да видя как са.
— Напразно ще биеш път. Докторът изпрати един от медиците си в техния лагер. Той вече се върна обратно. Като се изключат няколко синини и навяхвания, всички са добре.
— Сигурно ще ми бъде интересно да видя какво са изкопали — продължи да упорства Пит.
Джордино познаваше достатъчно добре приятеля си, за да се досети какво има предвид.
— Може би са открили някоя и друга гръцка амфора по тези места.
— Нищо няма да ми струва да попитам.
Найт изгледа Пит строго.
— Внимавай какво ще им кажеш.
— Знам си по вода урока за геологическото проучване, което провеждаме.
— А пътниците и екипажа на самолета?
— Никой не е успял да се измъкне от самолета и всички са загинали от измръзване в резултат на продължителното стоене в студената вода.
— Мисля, че чудесно ще успее да ги преметне — сухо отбеляза Джордино.
— Добре — кимна Найт. — Идеята ти е отлична. Само внимавай да не споменеш нещо, което не е нужно да знаят.
Пит отвори товарната врата и кимна небрежно.
— Не ме чакайте.
После излезе навън в студа.
— Вироглав човек — промърмори Найт. — Не знаех, че Пит се интересува от антични предмети.
Джордино погледна през илюминатора на кабината към Пит, който беше тръгнал през фиорда. После въздъхна.
— Нито пък той.
Леденото поле беше твърдо и равно и Пит напредваше бързо през фиорда. Той хвърли поглед към зловещите сиви облаци, които настъпваха от северозапад. Само за няколко минути времето можеше да се промени и яркото слънце да бъде заменено от непрогледна снежна виелица, която щеше да скрие от погледа всички ориентири. Тъй като нямаше желание да се скита напосоки, без дори да разполага с компас, той ускори крачка.
В небето над него се рееха двойка бели исландски соколи. Явно неподатливи на арктическия студ, те бяха една от малкото групи птици, които оставаха на север по време на суровата зима.
Като се движеше на юг, той прекоси бреговата ивица и продължи да се ориентира по дима, който се издигаше над бараката на археолозите. Далечното петно с неясни очертания изглеждаше така, като че ли се вижда от обратния край на телескоп.
Пит се намираше само на десет минути път от лагера, когато бурята се разрази. В един момент виждаше на почти двадесет километра пред себе си, в следващия видимостта му намаля на по-малко от пет метра.
Той започна да подтичва, като отчаяно се надяваше, че се движи по нещо, което макар и малко, наподобява права линия. Снегът, който го шибаше почти хоризонтално, идваше отляво и той се наклони в тази посока, за да компенсира отклонението си.