— Един от тримата мъже, които срещнах снощи?
— Едрият човек, който при падането си беше изпаднал в безсъзнание.
— Как е той?
— Въпреки огромната възморава цицина на челото се кълне, че нито го боли главата, нито пък му се вие свят. Когато излязох от бараката, беше започнал да пече пуйка.
— Пуйка? — изненадан повтори Пит. — Сигурно имате първокласна система за снабдяване.
— На всеки две седмици от Туле пристига „Минерва“, самолет с вертикално излитане и кацане, който един богат бивш възпитаник е предоставил за ползване на университета.
— Мислех си, че разкопки толкова далеч на север се извършват само в средата на лятото, когато температурите се вдигат над нулата и почвата е размръзнала.
— По принцип, това е вярно. Но с отоплявания купол от готови елементи над главната част на поселището можем да работим от април до октомври.
— Открили ли сте нещо необичайно, някой предмет, който не сте очаквали да намерите по тези места?
Лили изгледа Пит подозрително.
— Защо питаш?
— От любопитство.
— Открихме стотици интересни предмети, които дават представа за начина на живот и нивото на развитие на древните ескимоси. В бараката са, ако искаш да ги разгледаш.
— Какви са шансовете ми да ги разгледам, докато похапвам пуйка?
— От средни до големи. Доктор Гронквист готви превъзходно.
— Надявах се, че ще мога да поканя всички ви на вечеря на кораба, но тази внезапна буря обърка плановете ми.
— Винаги се радваме да видим нов човек на масата.
— Открили сте нещо необичайно, нали? — внезапно попита Пит.
В широко отворените очи на Лили се появи подозрение.
— Откъде знаеш?
— Гръцко или римско?
— От времето на Римската империя, всъщност от Византийската.
— Какво точно от Византийската империя? — не отстъпваше Пит. Погледът му беше напрегнат. — Колко старо?
— Златна монета, от края на четвърти век.
Той се отпусна. Пое дълбоко въздух и бавно го изпусна, докато Лили го гледаше объркана и в същото време доста раздразнена.
— Какво целиш? — рязко попита тя.
— Ами ако ти кажа — бавно започна Пит, — че по морското дъно има разпилени амфори, които водят към фиорда?
— Амфори? — удивена повтори Лили.
— Разполагам с видеокасета, на която са заснети от нашите подводни камери.
— Те са идвали. — Тя заговори като в транс. — Те наистина са прекосили Атлантическия океан. Римляните са стъпили в Гренландия преди викингите.
— Доказателствата сочат в тази посока. — Пит прегърна Лили през кръста и я поведе към вратата. — Като говорим за посока, тук ли ще стоим, докато мине бурята или онова въже отвън до вратата води до бараката ви?
Тя кимна.
— Да, опънали сме въжето между двете постройки. — Тя замълча и впери поглед в мястото, където беше открила монетата. — Гръцкият мореплавател Питий се отправил на епично пътешествие през триста и петдесета година преди Новата ера. Според легендите той поел на север, към Атлантическия океан и в края на краищата стигнал до Исландия. Странно защо няма данни или легенди, в които да се говори за римска експедиция толкова далеч на север и запад, седемстотин и петдесет години по-късно.
— Питий е имал късмет — той е успял да се завърне в родината си и да разкаже за стореното.
— Мислиш, че римляните, които са идвали тук, са се загубили по обратния път?
— Не, мисля, че все още се намират тук. — Пит погледна към нея, а в усмивката му се четеше решителност. — И ти и аз, красавице, ще го открием.
Част втора
Серапис
14
14 октомври 1991 година
Вашингтон, окръг Колумбия
Над столицата на страната ръмеше студен и безрадостен ситен дъжд. Пред старото здание на президентската администрация, на ъгъла на Седемнадесета улица и Пенсилвания авеню, спря такси. От задната врата излезе мъж, облечен в куриерска униформа и каза на шофьора да го изчака. После се наведе и взе от таксито един пакет, обвит в червена коприна. Прекоси бързо тротоара, слезе по стълбите, мина през портала и влезе в пощенската зала, където приемаха писмата и пратките.