— Разбирам — съгласи се президентът. — Ако президентът Де Лоренцо е научил, че съм пратил зад гърба му упълномощен лично от мен представител, който да установи контакт с неговата опозиция, ще го приеме като обида и няма да се яви на определените за следващата седмица консултации в Аризона.
— Точно това имахме пред вид — увери го Никълс.
— Докладваха ли ти подробно за катастрофата на самолета на Обединените нации? — попита президентът, като неочаквано смени темата на разговора.
— Не, сър — отвърна Никълс. — Единствената информация, с която разполагам, е, че Хала Камил е оцеляла.
— Тя и още двама души от екипажа. Останалите са били отровени.
— Отровени? — смотолеви Никълс, който не можеше да повярва.
— Така казват следователите. Смятат, че пилотът се е опитал да отрови всички, които са се намирали на борда, преди да скочи с парашут от самолета над Исландия.
— Пилотът сигурно е бил самозванец.
— Не можем да кажем със сигурност, докато не го открият, жив или мъртъв.
— Господи, кое терористично движение би имало мотив да убие повече от петдесет представители на ООН?
— До този момент никой не е поел отговорност за тази трагедия. Според Мартин Броган от ЦРУ, ако това е работа на терористи, то този път те са действали по начин, нетипичен за тях.
— Може би целта им е била да убият Хала Камил — предположи Никълс. — Ахмад Язид се е заклел да я премахне.
— Не можем да отхвърлим тази възможност — призна президентът.
— Дали средствата за информация са надушили нещо?
— След час историята ще гръмне във всички вестници и по телевизията. Не виждам причина да я задържаме повече.
— Има ли нещо, което желаете да направя, господин президент?
— Ще ти бъда благодарен, Дейл, ако следиш каква ще бъде реакцията на хората около президента Де Лоренцо. На самолета имаше единадесет делегати и представители на агенции от Мексико. Изкажи съболезнования от мое име и обещай всякакво съдействие в границите на разумното. О, да, няма да е зле да държиш в течение Джулиъс Шилър от Държавния департамент, за да не си пречим взаимно.
— Веднага ще наредя на моите хора да започнат да действат по този въпрос.
— И ме уведоми незабавно, щом получиш вест от Ривас.
— Да, господин президент.
Никълс затвори и отново се опита да насочи вниманието си към папката. Той започна да се чуди дали Топилцин не беше свързан по някакъв начин с убийството на представителите на ООН. Ако само имаше някаква нишка, за която да се залови!
Никълс не беше детектив. Той не притежаваше таланта невъзмутимо да разнищва пласт по пласт личността на главния заподозрян, докато накрая разбере какво движи този човек. Неговата академична специалност беше системно прогнозиране на тенденциите в развитието на международната политика.
За него Топилцин представляваше загадка. Хитлер имаше погрешна представа за превъзходството на арийската раса. Движен от религиозен плам, Хомейни искаше да върне Близкия Изток към основните принципи на исляма от ранното Средновековие. Ленин проповядваше кръстоносен поход на световния комунизъм.
Каква беше целта на Топилцин?
Мексико от времето на ацтеките? Връщане към миналото? Нито едно модерно общество не би могло да функционира въз основа на такива древни принципи. Мексико не беше нация, която би могла да бъде управлявана от фантазиите на Дон Кихот. Трябваше да има някаква друга сила, която движеше този човек. Никълс правеше догадки в празно пространство. Той гледаше на Топилцин единствено като на карикатура, като на злодей от някаква анимационна серия.
Секретарката му влезе, без да почука и остави на бюрото папка с документи.
— Докладът от ЦРУ, който искахте — и на трета линия има обаждане за вас.
— Кой е?
— Някой си Джеймс Герхарт — отвърна тя.
— От охраната на Белия дом — каза Никълс. — Каза ли какво иска?
— Само че е спешно.
Никълс доби сериозен вид и вдигна слушалката:
— Дейл Никълс слуша.
— Джим Герхарт, сър, отговарям за…
— Да, знам — прекъсна го Никълс. — Какъв е проблемът?
— Мисля, че ще бъде по-добре да дойдете в лабораторията по патология в „Джордж Вашингтон“.
— Университетската болница?
— Да, сър.