— За какво, по дяволите?
— Предпочитам да не говоря твърде много по телефона.
— Аз съм много зает, мистър Герхарт. Ще се наложи да ми обясните по-подробно.
Настъпи кратко мълчание.
— Това е въпрос, който засяга вас и президента. Това е всичко, което мога да кажа.
— Не можете ли поне да ми кажете за какво става дума?
Герхарт не обърна внимание на молбата за обяснение.
— Един от моите хора чака пред службата ви. Той ще ви докара до лабораторията. Аз ще бъда в чакалнята.
— Слушайте, Герхарт… — само това успя да каже Никълс, когато в ухото му започна да писука телефонният сигнал „свободно“.
Ръмежът беше преминал в дъжд и настроението на Никълс отразяваше мрачното време, докато го въвеждаха през входа на университетската болница към лабораторията по патология. Той мразеше миризмата на етер, с която бяха пропити залите.
Верен на думата си, Герхарт чакаше в преддверието. Двамата мъже се познаваха по физиономия и име, но никога не бяха разговаряли. Герхарт пристъпи напред, но не направи опит да се ръкува.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза той с официален тон.
— Защо съм тук? — направо попита Никълс.
— За идентифициране.
Внезапно Никълс бе връхлетян от мрачно предчувствие.
— На кого?
— Предпочитам вие да ми кажете.
— Стомахът ми не е достатъчно здрав, за да гледам трупове.
— Това не е точно труп, но определено ще ви трябва здрав стомах.
Никълс повдигна рамене.
— Добре, хайде да започваме и да приключваме.
Герхарт отвори вратата, изчака го да излезе и го поведе по дълъг коридор към една стая, стените и подът на която бяха облицовани с големи бели плочки. Подът беше леко вдлъбнат, с канал в средата. В центъра на стаята се намираше една-единствена маса от неръждаема стомана. Бял, непрозрачен чаршаф от изкуствена материя покриваше дълъг предмет, който се издигаше на не повече от два сантиметра и половина над повърхността на масата.
Озадачен, Никълс погледна към Герхарт.
— Какво би трябвало да идентифицирам?
Без да каже дума, Герхарт повдигна чаршафа и го дръпна настрани, като го остави да падне на смачкана купчина върху пода.
Никълс впери неразбиращ поглед в предмета върху масата. Първо си помисли, че това е фигура на мъж, изрязана от хартия. Когато проумя жестоката истина, той потрепери. Наведе се над канала и повърна.
Герхарт излезе от стаята и бързо се върна със сгъваем стол и кърпа.
Той отведе Никълс до стола и му подаде кърпата.
— Ето — каза той, но в гласа му не се долавяше никакво съчувствие, — използвайте това.
Никълс остана седнал почти две минути, като притискаше кърпата към лицето си, разтърсван от спазми. Най-сетне той се съвзе достатъчно, погледна към Герхарт и изрече със запъване:
— Мили боже… та това не може да бъде нищо друго, освен…
— Човешка кожа — довърши вместо него Герхарт, — одрана човешка кожа.
Никълс се застави да погледне към зловещия предмет, прострян върху масата.
Напомняше му на балон, чийто въздух е изпуснат. Това беше единственият начин, по който можеше да го опише. От задната част на главата до глезените беше направен разрез и кожата беше отделена от тялото като на одрано животно. Върху гърдите имаше дълга вертикална рана, зашита грубо. Очите липсваха, но цялата кожа беше тук, включително и двете сбърчени ръце и ходила.
— Можете ли да ми кажете, кой мислите, че е той? — тихо попита Герхарт.
Никълс направи усилие да го разпознае, но уродливите, деформирани черти на лицето правеха това абсолютно невъзможно. И все пак той знаеше.
— Гай Ривас — промълви той.
Герхарт не каза нищо. Той хвана Никълс за ръката и му помогна да стигне до друга стая, обзаведена с удобни меки столове и машина за кафе. Наля чаша кафе и я подаде на Никълс.
— Изпийте това. Ще се върна след минута.
Никълс остана седнал, като че ли сънуваше някакъв кошмар, потресен от отвратителната гледка в другата стая. Той все още не можеше да свикне с мисълта за ужасната смърт на Ривас.
Герхарт се върна, като носеше дипломатическо куфарче. Постави го върху една ниска маса.
— Това е било оставено в пощенската зала за приемане на писма и пратки. Кожата беше плътно сгъната вътре. Отначало си помислих, че това е работа на някой психопат. След това щателно го претърсих и открих миниатюрен магнетофон, монтиран под вътрешната подплата.