Британецът го изгледа някак странно, но не каза нищо, докато сравняваше снимката в удостоверението за самоличност с лицето пред себе си и четеше името на глас.
— Командир Дейл Лемке.
— Някакви проблеми ли има?
— Не, просто се опитваме да ги предотвратяваме — отговори агентът от охраната, без да повишава тон.
Лемке разпери ръце.
— Искате ли и да ме обискирате?
— Няма нужда. Едва ли някой пилот ще отвлече собствения си самолет. Но трябва да проверим документите ви, за да сме сигурни, че наистина сте член на екипажа.
— Не съм облякъл тази униформа за бал с маски.
— Може ли да видим сака ви?
— Заповядайте.
Той постави сака от синя изкуствена материя на пода и го отвори. Вторият агент извади от него и разлисти страниците на стандартния наръчник за пилоти, в който бяха описани самолетни и летателни процедури, а после вдигна някакво механично устройство с малък хидравличен цилиндър.
— Ще имате ли нещо против да ни обясните какво е това?
— Работно рамо на лост за врата с маслено охлаждане. Заседна в отворено положение и нашите хора на летище Кенеди, които отговарят за техническото обслужване, ме помолиха лично да го занеса у дома за проверка.
Агентът побутна обемист, стегнато опакован предмет на дъното на чантата.
— Хей, я да видим какво има тук?
След това погледна нагоре. В очите му се четеше любопитство.
— Откога самолетните пилоти носят парашути?
Лемке се засмя.
— Скоковете с парашут са мое хоби. Когато имам по-дълъг престой, ходя да скачам с приятели в Кройдън.
— Надявам се, не сте намислили да скачате от реактивен самолет?
— Не и от такъв, който лети с осемстотин километра в час на десет хиляди и петстотин метра височина над Атлантическия океан.
Агентите размениха доволни погледи. Сакът беше затворен, а удостоверението за самоличност върнато на притежателя му.
— Съжаляваме, че ви забавихме, командир Лемке.
— Радвам се, че поговорихме.
— Приятен полет към Ню Йорк.
— Благодаря.
Лемке се спусна в самолета и влезе в пилотската кабина. Той заключи вратата и загаси осветлението, за да не може някой случаен наблюдател, намиращ се в голямата чакалня на горния етаж на летището, да проследи движенията му през прозореца. В добре отработена последователност той коленичи зад седалките, извади малко фенерче от джоба на куртката си и повдигна един капак, който водеше към отсека за електронна апаратура, наречен от някакъв отдавна забравен шегаджия „адската дупка“. Спусна стълбата в непрогледната тъмнина. В тишината се долавяха единствено гласовете на обслужващия персонал, който подготвяше пътническия салон и подреждаше багажа на пътниците.
Лемке се пресегна, издърпа сака след себе си и включи ръчното фенерче. Един поглед към часовника му показа, че има на разположение около пет минути, преди екипажът му да пристигне. С движение, което бе упражнявал почти петдесет пъти, той извади работното рамо на лоста от чантата си и го свърза към миниатюрен часовников механизъм, който беше скрил във фуражката си. Прикрепи сглобеното устройство към пантите на малък люк за достъп, който извеждаше навън и се използваше от наземните механици и техниците по поддръжката. После извади парашута.
Когато останалите двама члена на екипажа пристигнаха, Лемке седеше на пилотската седалка, забил нос в някакъв летищен правилник. Те го поздравиха свойски и започнаха да извършват обичайните предполетни проверки. Нито вторият пилот, нито бордовият инженер забелязаха, че Лемке изглеждаше необичайно мълчалив и затворен в себе си.
Може би сетивата им щяха да бъдат по-изострени, ако знаеха, че това щеше да бъде тяхната последна нощ на този свят.
В препълнената чакалия Хала Камил стоеше изправена пред гора от микрофони и ослепителния блясък на светкавиците и прожекторите. С привидно неизчерпаемо търпение тя отговаряше на водопада от въпроси, с които я обсипваше тълпата от нахално любопитни репортери.
Малцина питаха за обиколката й из Европа и непрекъснатите й срещи с държавни глави. Повечето се интересуваха от мнението й за опасността от сваляне на египетското правителство от ислямски фундаменталисти.
Тя нямаше представа за размера на вълненията. Фанатизирани молли, предвождани от Ахмад Язид, ислямски учен, тълкувател на Корана, бяха разпалили религиозни страсти сред милионите мизерстващи селяни от поречието на Нил и огромните маси бедняци в покрайнините на Кайро. Високопоставени офицери от армията и въздушните сили открито заговорничеха с ислямските радикали за сваляне на наскоро встъпилия в длъжност президент Надав Хасан. Положението беше крайно нестабилно, но Хала все още не беше получила от своето правителство информация за най-новото развитие на събитията и беше принудена да дава неопределени и уклончиви отговори.