— Отлично — усмихна се Хама. — Тогава елате с мен.
Той тръгна към вратата. Последваха го по дългото стълбище покрай каменните стени и през залата. Той крачеше бавно и се усмихваше като човек, очаквал дълго време нещо, което най-после се бе случило. Излязоха от храма и се спуснаха по ярко осветеното стълбище.
— Чудя се къде ли са хлапетата — каза Урс.
Хама ги поведе през градината. В храстите се възправяха една до друга черни урни. По една от страничните алеи към тях се присъедини старата Арго с лека усмивка вместо поздрав. Свърнаха от пътеката и се приближиха до урните.
Арго свърза двата края на жицата с почернели от слънцето ръце. Снейк, подпрял лакти на коленете си, постави скъпоценния камък в импровизираната термодвойка. Арго се притаи до него. Втренчиха погледи в камъка. Термодвойката светна. По медните вени протече ток, металната сърцевина се превърна в магнит и котвата подскочи около оста си, после още веднъж. Четките изсъскаха по въртящите се пръстени. Намотката се завъртя толкова бързо, че заприлича на облак мъгла с червеникав цвят.
— Ей! — прошепна тя. — Виж, работи! Гледай, гледай!
Не забелязвайки присъствието на по-възрастните богове, които им се усмихваха, застанали до една каменна урна, малките крадци не откъсваха очи от бръмчащия мотор.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Тя се изправи на пръсти под дърветата и целуна Жреца по оплешивялото чело.
— Дъндърхед — каза тя, — знаеш ли колко си миличък, — После запримига и потърка с юмруче очите си. — О, чакай — сети се тя, — вчера в лабораторията направих кисело мляко. Оставих два галона от него да ферментират под клетката на тарантулата. Да не го забравиш там! И се грижи за хамстерите. Моля те, не ги изоставяй!
Това бе последното от двайсет или двайсет и петте сбогувания, последвали поверяването на колекцията от миди, размяната на стихотворения, признаването на авторството на дузина солени шеги и отново и отново поднасяне на почитания към старата Арго и Хама.
Тръгнаха нагоре по конуса на вулкана. Храмът изчезна сред дърветата.
— Имаме два дни на разположение, за да стигнем до кораба — напомни Гео и погледна белезникавото небе.
— Май ще е по-добре да съберем камъните на едно място — каза Урс. — Да не стане някоя беля, че вече знаем на какво са способни.
— Какво искаш да кажеш? — попита Ийми. Урс извади кожената кесия от колана на Гео.
— Дай ми камъка.
Гео се поколеба, после свали кожената връв от врата си. Урс я пъхна в кесията.
— Дано да е на сигурно място там — позасмя се Ийми и пусна вътре и своята верижка.
— Ето и моя — добави Арго, която носеше третия камък, От кордата, с помощта на която се бяха катерили по статуята, тя бе изплела малка торбичка за камъка и я бе окачила на шията си. Подаде го на Урс.
Урс стегна вървите на кесията и я мушна в колана си.
— Е — каза Гео, — да тръгваме към реката и да се връщаме при майка ти и Джорд.
— Джорд? Кой е той? — попита Арго.
— Шпионин на слепите жрици. Човекът, който е отрязал езика на Снейк.
— Отрязал какво…? — Тя спря. — Точно така: четири ръце, я езикът му… Спомням си, във филма!
— В какво? — попита Ийми. — Какво си спомняш?
Арго се обърна към Снейк:
— Спомням си къде съм те виждала!
— Познаваш Снейк?! — учуди се Урс.
— Не. Никога не съм го срещала. Но преди около месец гледах филм за случилото се. Това, което направиха с него, беше ужасно!
— Какво е това филм? — попита Ийми.
— А? О, нещо като видеоекраните, само че виждаш неща, които са станали в миналото. Както и да е, Дъндърхед ми показа този филм преди около месец. После ме заведе на брега и каза, че наученото ще ми помогне да видя нещо там.
— Да видиш нещо? И какво? — Той я хвана за рамото и го разтърси. — Какво трябваше да видиш?
— Но… защо… — уплаши се момичето.
— Защото убиха един мой приятел, а на мен ми се размина на косъм заради нещо, което сме били видели на брега! Само че не знам какво!
— Но… — каза Арго, — И аз не знам. Не успях да го видя и Дъндърхед ме отведе обратно в храма.
— Снейк! — обади се Гео. — Знаеш ли какво е трябвало да видят? И защо са завели Арго там, след като са й показали филма?
Момчето сви рамене. Ийми се обърна към Снейк:
— Знаеш ли или просто не искаш да ни кажеш? Хайде, изплюй камъчето! Искам да разбера какво става и само заради това дойдох чак дотук!
Снейк поклати глава.
— Искам да разбера защо едва не ме убиха — упорствуваше чернокожият моряк. — Ти знаеш и трябва да ми кажеш! — Ийми вдигна заканително ръка.
Снейк изкрещя. Викът се изтръгна от разтеглените гласни струни. Момчето се обърна и побягна.