Урс го настигна и двамата паднаха заедно в тревата.
— Този път няма да ми се измъкнеш! — изръмжа великанът.
— Внимавай! — извика Арго. — Причиняваш му болка. Урс, пусни го.
— Спокойно — каза Гео. — Снейк, дължиш ни обяснение. Пусни го, Урс.
Урс се подчини, продължавайки да мърмори:
— Този път няма да ми се измъкне!
Гео се приближи към момчето.
— Слушай, Снейк, знаеш ли какво е онова тъй важно нещо на брега?
Снейк кимна.
— Ще ни кажеш ли?
Момчето поклати глава и погледна към Урс.
— Няма защо да се страхуваш от него — каза Гео озадачен. — Той няма да ти стори нищо лошо.
Но Снейк отново поклати глава.
— Е — додаде Гео, — не можем да те накараме насила. Да тръгваме.
— Аз мога да го накарам — закани се Урс.
— Не — каза Арго. — Едва ли. Видях какво стана, когато се опитаха последния път, и мисля, че и ти няма да успееш.
Денят напредваше и от небето започна да се сипе жар. Джунглата се изпълни с влажни изпарения. Пъстри насекоми прелитаха из листака като сини и алени стрели. Мокри листа докосваха гърдите, лицата и раменете им.
Излязоха на камениста поляна. Урс изведнъж изтегли меча си и съсече някаква сянка, която се превърна в подобно на котка животно. Кръвта потече по камъните и попи в изсъхналата шума.
Никой не предложи да накладат огън с помощта на скъпоценните камъни. Докато се мъчеше да разпали шепа прахан, Ийми попита:
— За какъв дявол са ти показали онзи ужасен филм, преди да те заведат на брега?
— Може би за да стана по-възприемчива — отвърна Арго.
— Ако ужасът ни нрави по-възприемчиви — каза Ийми, — то тогава аз съм невероятно възприемчив.
— Какво искаш да кажеш? — попита Гео.
— Видях как насякоха десет души на парчета там, на брега.
Припламнаха искри, праханта се запали. Докато се хранеха, Арго извади пакет сол от гънките на туниката си и двамата със Снейк изчезнаха в гората. Върнаха се след две минути с някакво виолетово пълзящо растение, което придавало приятен вкус, след като му се обели кората и месото се натърка с него.
— В храма — каза им тя, седнала край огъня, — имах голяма градина с различни билки. Имаше цяла леха с отровни растения: ангел на смъртта, старо биле, вълчо биле — и все такива. — Тя се разсмя, а после продължи сериозно: — Надявам се, че никога вече няма да се върна там. Дори и за малко — тя преви пръчката. — И все пак градината си беше хубава. — Пусна пръчката да се изправи.
Те напуснаха каменистото плато и навлязоха в гората, където царяха влага и полумрак.
— Сигурен ли си, че вървим във вярната посока? — попита Урс.
— Би трябвало — отвърна Ийми.
— Така е — потвърди Арго. — Ще излезем при устието на реката. То представлява огромно блато, което се оттича в главното корито.
Вечерта настъпи бързо.
— Мислех си за нещо — обади се Гео по едно време.
— За какво? — попита Арго.
— Хама ни каза, че навремето са използували скъпоценните камъни, за да контролират съзнанието на хората, и че тези, които вършели това, се заразили…
— Заразата си е била в тях — прекъсна го тя. — Просто я накарали да се прояви.
— Да — съгласи се Гео, — Хама каза също, че самият той е заразен. Кога е използувал камъните?
— Много пъти — отвърна Арго, — Твърде много пъти. Последният случай беше при отвличането ми. Той си послужи с камъка, за да контролира късовете от онова нещо, което вие убихте в град Нова Надежда. То трябваше да ме отвлече, оставяйки умишлено камъка на Лептар.
— Късове от онова чудовище? — възкликна Гео. — Нищо чудно, че се разпадна толкова бързо, след като бе убито. Арго… имам предвид майка ти… ми каза, че са успели да убият един от похитителите, и че той буквално се стопил в момента, когато издъхнал.
— Не бяхме в състояние да държим в подчинение цялото същество — обясни тя. — То няма съзнание. Но, като всяко живо същество, и то е притежавало двойния импулс.
— Но каква беше целта на отвличането ти в края на краищата? — попита Ийми.
Арго се засмя:
— Целта му бе да ви доведе тук и да отнесете камъните.
— И това ли е всичко?
— Малко ли е? — каза Арго, — Тя замълча за миг. — Знаете ли, преди време съчиних стихотворение за двойния импулс и всички тия неща.
Гео зарецитира:
— Как се досети?
— Тъмният чертог е храмът на бог Хама — каза Гео. — Прав ли съм?
— А неговият близнак е храмът на Арго — продължи тя. — Наистина би трябвало да са близнаци. А близнаците са децата. Силата на възрастта е противопоставена на силата на младостта. Разбираш ли?