— Онзи бряг е доста недружелюбен — отвърна Конан уклончиво.
— Но… — започна колебливо ванирецът. — Разказват се разни истории. Истории, които можеш да чуеш в моряшките кръчми от Кордава до Хеми, истории за черните корсари. Преди няколко години те всяваха истински ужас, след като цяла флота се обедини под командването на една жена на име Белит, истинска дяволица от Шем. Превърна бреговете на Куш в касапница. Говори се, че известно време имала съучастник, мъж не по-малко див от нея. Разправят, че бил почти момче, но свиреп като тигър, от народ, който на юг не е познат никому. Разправят, че бил едър, чернокос воин. Неколцина са го виждали по-отблизо и твърдят, че имал сини очи. Чувал ли си някога такива истории?
Ванирецът се правеше, че наблюдава с интерес разтоварването на кораба.
— Пияници разказват всякакви глупави неща — изръмжа Конан. — Не е много разумно да се вярва на кръчмарски приказки.
— Да, несъмнено си прав. Пък и какво значение има това сега? Беше преди много години. Жената убиха, а мъжът… ами мъжът изчезна и никой не разбра къде е отишъл.
— Искам да разгледам останалата част от кораба — каза Конан.
През следващите два часа Конан огледа всяка дъска, всяко въже и рея, всяка част от снаряжението на морския съд. Изкачи се до върха на двете мачти и дори съблече ризата, панталоните и събу обувките си, след което се гмурнали провери състоянието на корпуса под водата. В края на проверката със задоволство установи, че корабът е годен да стигне до крайната цел и да се върне и че може да се защити от разбойници. Оръжейните запаси даваха възможност да се осигури на всеки брадва или сабя, имаше множество копия и лъкове с колчани стрели. Имаше и запаси от леко оръжие, предпочитано от моряците, стоманени каски и подплатени елеци, някои дори покрити с желязна броня, защитена с лак от влажния, солен въздух.
— Ще кажа на работодателите, че по-добър кораб не биха могли да изберат — заяви Конан, след като приключи огледа.
— Не съм виждал дори зингарански адмирал да прави толкова изчерпателна проверка на кораб — каза Улфреде. — Брадата на Ньорд ми е свидетел, че не съм виждал някой да се съблече и да проверява под ватерлинията!
— Да преценяваш кораб по онази му част, която се показва над водата, е също толкова умно, колкото и да купиш кон, без да му огледаш краката — отвърна Конан. — Виждал съм много кораби, които от ватерлинията нагоре са целите в прясна боя и излъскан метал, а отдолу има само вонящи водорасли, миди и изгнило, гъмжащо от червеи дърво.
— От кораби разбираш — отсече Улфреде. — Но какво разбираш от хора?
— Моряците ти изглеждат опитни, макар че е трудно да различиш негодяя от честния мореплавател, докато не го подложиш на изкушение.
Улфреде оголи зъби във вълча усмивка.
— Не е лъжа, но аз не говоря за тях. Какво ще кажеш за аквилонците?
— Добър въпрос. Улфило е аквилонски благородник, а доколкото ги познавам, те са кораво племе. Земята им е богата, но няма естествени укрепления по границите, така че дори заможните трябва да знаят как да се сражават, за да запазят имота си. Той изглежда типичен представител на племето си.
— Вярно — каза Улфреде замислено, — но при тези благородници всичко опира до наследството. Ние, северняците, както знаеш, сме различни. Всички свободни воини са равни, а кръвните и семейни връзки са най-важното нещо. Ние, ванирците, вие, кимерийците, дори — той се изплю във водата, — дори жълтобрадите езири знаят цената на родствените връзки и биха преследвали някого през половината свят, за да отмъстят за убития си брат. А при аквилонците — какво? Най-големият брат единствен наследява имението на предците. По-малките трябва сами да си проправят път в живота. Къде се е чуло по-голям брат от Аквилония да изостави земята си и да тръгне подир по-малкия си брат?
— Това е една загадка — призна Конан — и аз самият не малко мислих по въпроса. Но те ме наеха да им помогна да открият един човек, не да търся причините за това.
— Да, ама все пак е странно. Ами другите двама?
— Нареченият Спринголд изглежда е учен, за какъвто се представя, но държанието и видът на ръцете му ме карат да мисля, че освен това е и добър боец.
— Едновременно книжовник и воин? Изглежда доста абсурдно, но ще повярвам на преценката ти. А жената?